5000 лв. на месец заработват просяците

Невиждана досега армия от просяци е окупирала центровете на София, Пловдив, Варна, Пазарджик и другите големи градове. Жителите им са потресени от особената агресия на тези хора. Ако някой вече си позволи да подмине воплите им за стотинки, с които да си купят хляб, лекарства, кафе или цигари, и не пусне пара в чашката или в шепата им, лошо му се пише. Той бива напсуван, преследват го хамалски попържни и клетви. Последните неслучайно се пазят специално за бременните жени, чиято психика е силно чувствителна. Мургави просякини са готови с цял набор от черни клетви. Те нагло се влачат след бъдещата майка и безмилостно  й пожелават да я бутне кола, да не доживее до вечерта. Най-вече- непременно да пометне. Само защото не е пуснала лептата си в протегнатата им ръка.

Просията – по улиците, в градинките, между масите в заведенията, по оживените кръстовища не е от вчера. Много е писано и говорено за нея. Но мащабите на този обществен тумор в България никога не са били толкова страховити, колкото  през последните месеци. Както и никога обществото не е усещало върху гърба си  острата агресия на просещите, които често се превръщат и в крадци. Според официалната статистика 90% от тях са цигани. Но вече са се простили с образа на  класическия бездомник - опърпан, гладен и жаден. Днешните просяци /когато не са на работните си места по тротоарите!/ са добре облечени, дори с маркови  дрешки, сити и винаги със скъпи мобилни телефони. Впрочем, чрез тях  тарторите им /нещо като просяшки сутеньори!/ поддържат непрекъсната връзка и следят хода на печалбите. Такива просяци са безцеремонни, нагли и добре умеят да се преструват. Те са и оядени. Проф. Иванов разказва ,как е станал свидетел на уникална случка.   Популярният русенски просяк, циганинът Понко в 12 часа по обяд отказал милостиня от 1 лев с аргумента, че по това време е в обедна почивка.

От Агенцията по социално подпомагане увериха, че вече изобщо не става дума за изпаднали в пълна немотия предимно ромски семейства, които могат да нахранят децата си единствено с просия по улиците. Тъкмо обратното - на повечето от тях е предлагано да започнат веднага работа, но циганите категорично отказват да се трудят за 400 -500 лв. на месец каза социалният експерт Стефка Димчева. Обяснимо е. Защото  пак според официалната статистика един просещ ром /средна категория/ изкарва над 5000 лв. на месец.

Е, зависи в кой район е изпратен по „разпределение” от своя тартор. Защото споменатият бизнес е много добре организиран и с централизирано управление. Най-добрите места са около скъпите хотели - там клошарите плачат, молят се или показват на туристите кървящи рани, за да бият на очи. Няма спор че „благодатните” кътчета в столицата,  където се печели тлъсто, си остават между централата на УниКредит Булбанк, хотел „Шератон” и метростанция „Сердика”, бул. „Витоша”, района на НДК. На бул. „Евлоги Георгиев” пък е царството на нахалните миячи на стъкла, които често чупят прозорците на автомобилите, ако шофьорът откаже услугата им. 
Опърпани мургави хора с протегнати ръце, миячи на автомобилни стъкла и скитащи субекти пък най-често бродят и по бул. „Цар Борис Трети”, бул. „България”, бул. „Димитър Несторов”, около стадион „Васил Левски, Лъвов мост, Ректората и др. Социални работници наскоро се сблъскаха с уникален случай – семейство просещи бездомници с 4 деца, всяка нощ спят на гарата. Съпругата обаче имала къща в Плевен ,а мъжът й в Пазарджик. но и двамата непрекъснато повтаряли: „Къщата не ни храни”. И цялото семейство се добрало до  столицата за да проси. Не им се отворил парашутът да работят самостоятелно. само след 2 дни ги впримчил в мрежата си един от босовете в бизнеса и им отмъквал 80% от заработените пари. А дневно семейството не падало под 200 лева.

Страната ни вече е заприличала на парцалива циганка, протегнала ръка за милостиня. Умопомрачителните размери на просията у нас ни осигуряват първото място на най- бедната и най- просешката страна в Европа. Според проф. Петър Иванов, само в София просяците са към 30 000, а в цялата страна – над 100 000. В тази сметка обаче изобщо не влизат българските граждани – повече от 20 000, които шетат с протегнати ръце из всички европейски държави. По причина, че просията е най-лесният занаят. При това – оказа се ,че е и изключително доходен.  Някои вече дори го броят за професия. Неотдавна до магазин за храни на Женския пазар в София винаги стояло  момиченце на около 7-8 години. Според една от продавачките, ако то се върнело вкъщи с по-малко от 50 лева, майка му го биела и гонела от дома. Излиза, че детето заработва далеч повече от тези ,които бъркат в портмонето си да пуснат нещо в просешката му ръчичка.

Десет ромски барона почти официално дърпат конците на националната ни просия, те са на върха на бизнес пирамидата. Полицията ги познава – споменатите главоци са от Ихтиман, Чирпан, Самоков и Сливен. Миналата година в джобовете им са влезли поне 12 милиона лева, заработени от т.нар. „редници” – просяците по улиците ,в подлезите, край ресторантите  и др.  Под бароните в йерархията са отговорниците по транспорта и наблюдението на „пчеличките”. Превозът на просяците става с мини ванове или микробуси. В тях се натъпкват понякога и по 10-12 човека, които буквално седят един върху друг. След това ги стоварват в центъра на града, а след две седмици ги преместват в друг град. Напълно нормално е в екипите им да има 5-6 годишни деца, които спят в  подлези и по градинките в кашони, само и само да будят съжалението на минувачите. Най-тежка е съдбата на бременните – на тях им е забранено дори да си купуват храна и вода, въпреки че им прилошава. Вечер специални мургавелци минават  по трасето и обират печалбата. Скрие ли някой просяк и левче – смилат костите му от бой и го захвърлят в канавките. 

Всички тези проблеми въобще не интересуват родната полиция. Тя се грижи за други неща – примерно да противодейства на обществените протести и митинги. Тя се занимава не с просяците, а с високопоставените личности , на които трябва да бъде осигурен пълен рахат. Всъщност в България всички просят, казва проф. Петър Иванов.  От клошара до президента. Институции, политически партии, регионални структури търсят спонсори  и пари. Някои направо от ЕС. Един проси от минувача пред църквата, друг от мафиотски холдинг. Просят даже някои митрополити. Един от тях си е изпросил БМВ седма серия. А и самата България непрекъснато проси – помощи при суша, помощи при киша, при пожари и наводнения. Какво остава за поданиците й.