Луканов казал на жена си: „Зная, че ще ме убият“  

На 7 август 1990 г. във Великото Народно събрание министър-председателят Андрей Луканов подава оставката на правителството.

Той е своеобразен пророк и заявява: „Няма да се посвенят да ме убият“. Прави това прозрение пред съпругата си Лилия Герасимова. Спомените си тя пък разказа преди време пред Би Ти Ви. Убийството става на рождения ден на Лилия. Телефонът непрекъснато звънеше, спомня си тя. Сутринта започва обичайно за семейството. Андрей Луканов е приготвил омлет за закуска. Днес не зная дали ще успея да ти купя цветя, казал на излизане той на съпругата си.

Имам чувството, че той е до нас, разказва още Лилия Герасимова. Делото за убийството на съпруга ѝ остава с много въпросителни по мнението ѝ.

Той имаше еднакви врагове в СДС и на „Позитано“ и те си подадоха ръце, смята Герасимова. По думите ѝ Луканов е предупреждавал за зърнената криза по времето на Жан Виденов, предупреждавал е и за банковата криза.

Трябва да се намери един смел човек да се порови в нещата и истината ще излезе наяве, убедена е тя.

Лилия Герасимова смята, че Николай Добрев е знаел повече за убиеца на Луканов. Два дни преди атентата съпругът ѝ е бил при Добрев и са разговаряли, затова и тя смята, че пред него Луканов е споделил повече за враговете си.

Никой от „Позитано“ за тези години след убийството му не е търсил Лилия Герасимова, не я е питал как е и как живее.

Обещанието, което той ѝ е дал, но не е спазил, е да не се занимава с политика. Плати с живота си, констатира Лилия Герасимова.

Политикът Николай Слатински, който е свидетел на времето, има свой прочит за свалянето на Луканов от власт.

„Дефицитът на лидерство, както сега е научно или наукообразно да се казва, е изключително сериозен проблем на българското общество. Демокрацията не се прави от лидерите, отгоре – тя е дълбочинен процес на сериозни социални и ментални трансформации, но животът ми и нашият преход ме убедиха – демокрация без лидери не е възможна. Тя тогава е само процедура, която може да се изроди в най-евтиното и елементарно средство за завземане на властта от популисти, демагози, хитреци, нарцистични харизматици и за възпроизводството им в нея като (почти) пожизнени изборни аристократи. И още повече – олигарси, изборни олигарси“, пише Слатински.
Ето и личното му свидетелство за щурма на миньорите от КТ „Подкрепа“, заради който формално си тръгва Луканов:

„Някога, когато бях народен представител от Перник, едни мошеници със сини политически фланелки подкокоросваха онези някогашни хорица от селата Витошко и Крапец и техните наследници да си искат парцелчетата и къщиците, които бяха под водите на язовир „Студена“. Бе започнало скрито източване на водата, дядовците и бабичките виждаха покриви на къщурките си и подсмърчаха жално и милно за тях, а богатите хиени, заедно с тези политически мошеници, надничаха отзад с бляна да си „джиткат“ яхтите и водните колела в превърнатия в езерце язовир и да си строят китни хасиенди покрай това езерце. А кравите вече пасяха във водосборната зона на язовира – в чашата на язовир „Студена“!

Тогава взех няколко мои съмишленици и отидох при язовира, пресрещнаха ме яростни физиономии, озлобени спрямо мен и моето твърдо „не“ на техните планове. Отзад, зад тези мрачни физиономии, скришом надничаха все същите богати хиени и политическите мошеници.

Като ги видяха, няколкото ми съмишленици се стресираха, викаха ми: „Ники, недей, не отивай при тях, ще те изядат! Аз обаче отидох и им заявих: „Вашата няма да стане! Този язовир е нужен на Перник и Перник без него не може! Без язовира няма Перник!“.
Те: „Ние ще направим каквото искаме! И не си ти този, който може да ни спре!“.
Казах им ясно и категорично отново: „Вашата няма да стане! Тя може да стане само през трупа ми!“.
Един от масовката подвикна: „Ако трябва, и през трупа ти ще минем!“.

Е, аз се разтичах из институциите, тогава държавата ме подкрепи, вярно, тя отслабваше, но все още имаше държава!
И аз победих. По-скоро – ние победихме. А по-по-най-скоро – Перник победи!

Едно време Перник си каза тежката дума. Миньорите дойдоха, викнаха под прозорците на премиера Луканов: „Ос-тав-ка!“ И той падна. Перничани направиха тогава едно голямо добро за цяла България.

Днес обаче те си страдат мълчаливо, пасивно, обезверени и обезправени. Без лидери.

Но след водната криза ще се знае веднъж и завинаги, че номерата на алчността, некадърността, наглостта и безхаберността на властта в България повече няма да минават и за тях ще се носи вече отговорност – политическа, социална, съдебна и морална!“.