"Посвещавам медала си на всички от руския отбор, които бяха несправедливо отстранени от олимпиадата...", провиква се Симеон Елистратов, докато взима отличието си от шорттрека в Пьончанг.
А в Ротердам Григор Димитров, бодър-бодър, без помен от контузия в рамото, тренира за старта на скъпарския турнир от АТР. Докато в "Арена Армеец" тече финалът на "София Опън". И дечицата се тълпят на опашки за автографи при Стан Вавринка.
Истината горчи, но трябва да си я кажем. Григор излъга. Подигра се на всички, които преживяваха трепетно мачовете му в Лондон и се заблудиха, че националният катарзис от лятото на 1994 г. може да се повтори.
Сега буквално ни се изплюва в лицето, к'ви сте вие, кой съм аз, к'ва е тая шибана България, че да й играя...
Както го направи през декември, когато не благоволи да си вземе лично статуетката за спортист на годината. За първи път в историята на надпреварата!
И преди това, когато постави в шах националите, отказвайки да оглави отбора за купа "Дейвис". Като първа ракета. Както винаги го правят Роджър Федерер за Швейцария и Новак Джокович за Сърбия.
Обикновен, дребен шмекер, амбулантен търговец на преходната си слава? Или просто циничен професионалист, който поставя на преден план личните си интереси?
А може би джендърче по душа, пасващо си идеално с розовия тоалет, с който се разкарва напоследък?
Или заложник на клана Малееви и мениджъра си Георги Стоименов, зет на Юлия Берберян? На тях отдавна им се иска да превземат федерацията по тенис. Каква по-идеална маневра от тази да провалят "София Опън" и да дискредитират усилията на всички национални спортни деятели?
Не съм убеден за какво точно става дума, но е грозно. Не му отива.
Руснакът Симеон Елистратов вероятно не е по-голям спортист от Григор, няма неговите милиони, не кавалерства на луксозни хубавици, не пълни страниците на клюкарските списания. Но притежава нещо, за което нашият само може да мечтае - чест и родолюбие.
Родолюбие не в помпозно-учебникарския смисъл на клишето, а като съпричастност към обща кауза, идентичност с рода и корените, сантиментална привързаност към дома, към своите.
Това ни прави хора, не точките, купите, титлите и славата.
Жалко, Гришо, много жалко...
