Безродие, безпаметност, поголовно.
Хекимян по БТВ обяснява с патос, че днес бил денят на Европа. По тази причина щели да събеседват с министъра на европредседателството Лиляна Павлова.
Нещо се е объркал. Днес е денят на Победата, този ден на Европа на мен не ми е известен. Заченат е нейде из джендър-лабораториите на гузната неолиберална съвест.
Можеше ей тъй, от кумова срама, да обелят дума поне за подвизите на генерал Владимир Стойчев и Първа българска армия в Дравската епопея.
Питал съм преди, питам и сега: рубладжийство ли е да честваш 9 май и подвига на българските воини? Слугинаж на Путин ли е това?
Официалната статистика сочи, че близо 35 000 българи загиват на фронта през заключителния етап от Втората световна война. Още толкова са ранени, превърнати в инвалиди завинаги. Сред тях и дядото на моята жена, чиито очи са поразени фатално по време на битката край Драва.
Нашите помагат за освобождението на Сърбия, Унгария и Австрия, местните го помнят, съграждат паметници за героите ни.
Капитулацията на Германия увенчава и подвизите на българския войник. Победата е и негова.
Сега трескаво се мъчим да пренапишем историята в угода на новите ни евроатлантически господари.
Които впрочем варварски и безсмислено бомбардираха София по заповед на Чърчил.
Превключете дистанционното, това не са български телевизии. Лиляна Павлова на 9 май е анекдот.
Не тази памет трябва да завещаем на децата си. Да погледаме парада на Червения площад, да си спомним какво е чест, какво е слава, какво е дълг, какво е родина...