В "Уикенд" написали, че Венета Райкова е най-успешният български писател за последните две години.
Издала четири романа един след друг?!
Всеки имал по 40 000 тираж?!
Най-продавана била книгата й със заглавие "Триумфът на кучките"?!
Триумфът на кучката, наистина...
Не вярвам особено на изхвърлянията на "Уикенд", които издават "шедьоврите" на самообявилата се за кучка белетристка.
Но все пак.
Дотам я докара българската литература - Венета Райкова да е най-успешната писателка, лицето, флагманът.
Щом и Криско прописа мемоари, и те в класациите...
Чуден парадокс, чудна метафора.
Сега, да седна да се тюхкам за причините - едва ли има смисъл. Тук има много народопсихология, много обективизъм, поколенчески комплекси, сбъркана естетика ценностна деградация.
В крайна сметка това е не просто провал на читателите. Това е провал на цялата българска литература от по-ново време, която очевидно не разполага с идейно-художествен ресурс да ангажира публиката.
Смешното е, че току-що видях Антон Дончев да куцука на Орлов мост под ръка с жена си. Антон Дончев е още жив, макар че малцина подозират.
Баща ми, като го срещнат дечурлига на улицата, немеят.
"Ха, този не го ли учим в читанките, как така още мърда?"
И със Стефан Цанев е същото, и с Левчев.
То май само те останаха.
След тях се задават Венета Райкова и Криско. Новата поетична вълна.
Какво "задават се", те вече са се "задали". Задали са посоката, трендът.
Какво искам да кажа ли?
Нищо не искам да кажа. Споделям без полза отчаянието си.
Все още няма коментари