Премиерът Борисов върна България в голямата игра, напук на хейтърите, троловете, либералките около кръга "Капитал", протестърите, психодесните, хрантутниците на чужди фондации.
Турнето на Борисов в Истанбул и Германия се увенча с безспорен успех. България влиза в Шенген от 2017-а поне по въздух, приети сме в чакалнята на еврозоната, ще получим финансови траншове и военна техника за охрана на границата срещу бежанци.
Накратко - най-после ни приравняват с Италия и Гърция при европейската солидарност за защита на външните граници.
Това се опитваме да постигнем от години, сега е факт.
И по-важното. В чисто морално-исторически план България е реабилитирана като равноправен партньор на Запада, като фактор, с който се съобразяват и в Берлин, и в Анкара. Поне за два дни превзехме първите страници на германските и турските вестници, а това е реклама, за която скоро не сме и мечтали.
Всякаква ирония тук е неуместна или е израз на пристрастия. Борисов не игра като някакво жалко куриерче между Високата Порта и Фрау Меркел, както пробваха да го изкарат грантаджиите на Сорос и "Америка за България". Борисов игра като вестител на разума, а всъщност ролята му бе повече от естествена заради стратегическото и повече от невралгично географско положение на България.
Да си посредник, не е унижение. Това е знак на доверие, гласувано от две суперсили.Не го проумяват единствено системните отровители на обществения мир, които изкарват пари от плюене по родината си, писане на доноси до Брюксел и Вашингтон, хейтване в нета. Не го проумяват и техните господари с офшорен бизнес. За тях успехът на България е личен неуспех.
Те са не просто българофоби, те са мизантропи.
