Радев и реставрацията на тоталитаризма  

Почти шест месеца след началото на едноличния си режим Румен Радев „благоволи“ да определи онези, които ще „имат честта“ да го номинират за президент. Много дълго можем да говорим за потресаващия политически спектакъл в стила на самодеен художествен монтаж, съчетан с „говорящ стенвестник“, чрез който бе учреден този ИК. Няма смисъл да се връщаме към тягостната атмосфера на това разширено партийно събрание от епохата на „реалния социализъм“. Подбраните участници в него с имената и политическата си биография казват достатъчно.

Все по-отчетливо се виждат белезите на този „захват на държавата“, който се разраства пред очите ни. Радев изнервено заяви, че благодарение на служебното правителство (следователно на него самия) вече три седмици цените на електроенергията у нас били най-ниски в Европа. Той повтори, че разчита на „правоохранителните органи и службите“ за изборите. Не на назначената от него ЦИК, не на изборната администрация или на българските граждани, а именно на „службите“, които трябвало да гарантират честни избори. Каквото и да означава това.

Ако някой се е питал възможна ли е реставрация на тоталитарния режим в България, може да престане, тъй като отговорите изглеждат все по-очевидни. Все повече хора престават да питат как така Радев и Йотова, които обвиняваха Плевнелиев в това, че бил „разединил нацията“ заради позицията си по руската инвазия в Украйна, днес се опитват да говорят за единението, такова, каквото те си го представят. Има все по-малко въпроси за дълбокото разминаване между реалността и политическата пропаганда, водена от екипа на Радев и присъдружните му корпоративни интереси. В това е истинският проблем, пред който се изправя т. нар. демократична общност у нас.

Десетилетия наред бе поддържана представата, че независимо от идеологическите различия и партийните предпочитания мнозинството от българските граждани споделят ценностите на парламентарната демокрация. На това се основаваше надеждата ни, че независимо от политическите кризи и липсата на управленска компетентност мнозинството от българските граждани не биха допуснали компрометирането на демокрацията и замяната ѝ с едноличен режим на управление. Изглежда, че всичко това е било поредната мащабна илюзия, в която сме живели. А доказателствата стават все повече.

БСП неофициално, но на практика ще подкрепи Радев. Нейните избиратели ще преглътнат за пореден път вътрешнопартийните скандали и това, че отново няма да имат свой кандидат, за когото да гласуват. Отново ще ги направят част от декора на историите, които разказваше Кирил Добрев за първите срещи на социалисти с Радев, в стила на някогашните партизански разкази, как всички веднага се обръщали към него с „другарю генерал!“. За БСП е ясно, че нямат друг избор. Но за останалите политически партии и коалиции, които се канят да се явят на избори, това не е така.

Залогът на парламентарните избори е създаването на относително устойчиво управляващо мнозинство. До момента това мнозинство изглежда възможно само под егидата и прекия контрол на Радев. Затова и партиите, които се надяват да се доберат до властта, подхождат изключително предпазливо към издигането на собствени кандидатури за президентския вот.

За коалицията „Продължаваме промяната“ няма защо да се говори – тя е елемент от схемата за създаване на пропрезидентско мнозинство в парламента. За ИБГНИ или каквото остане от тази коалиция също няма никаква друга възможност, освен да подкрепят с всички сили Радев/Йотова, за да подобрят шансовете за политическото си оцеляване, тук и сега, на всяка цена.

С ИТН картината изглежда малко по-различна. Те отказаха да се регистрират за президентските избори, но излъчиха свои представители в ИК на Радев. Те не губят нищо от това, че ще подкрепят негласно Радев/Йотова. Ако успеят да се договорят за участие в управлението, ще разполагат с достатъчно възможности да реализират собствените си намерения въпреки амбициите на Радев. В същото време сценаристите си дават много ясна сметка, че не могат да призоват избирателите си да подкрепят кандидат, който не е излъчен от самите тях. ИТН ще се бори да запази собственото си влияние в конкрунеция с „Промяната…“, а подобно усилие не предполага разпиляване на подкрепа и загуба на фокус в предизборните послания.

Най-драматична е картината с ДБ. Под натиска на най-лоялните десни избиратели като заместник-председател на обединението Атанас Атанасов заяви, че щели да издигнат свои кандидати, защото имали неизяснени неща за позициите на Радев, преди всичко за отношението му към Русия и „кримската криза“. Христо Иванов не е обявил официално позицията на „Да, България“. Но общото в това да не кажеш нищо и с недомлъвки да кажеш, че има неизяснени неща с Радев, е в разбирането, че шансовете на ДБ за участие в следващото управляващо мнозинство на „почтените хора“ преминава през това да издигнат формално кандидатура, която да бъде редом, а не срещу Радев. Така хем ще заявят желание, хем няма да попаднат сред „непочтените хора“, чието място в управлението няма да бъде сигурно. Затова техните кандидати ще се явят на изборите редом с Радев, Костадинов, Йоло Денев, Луна и Александър Томов.

Кандидатурата на Костадин Костадинов също не е срещу, а редом до Радев. Нека не забравяме, че „Възраждане“ беше една от истинските „партии на протеста“. От партията заявиха участие в изборите само за да могат да критикуват Радев за недостатъчно активни действия в полза на интересите на Руската федерация.

Единствените две политически формации, които могат да издигнат кандидатури срещу Радев/Йотова, са ГЕРБ-СДС и ДПС. За ГЕРБ този залог е много по-голям. Те трябва не само да потвърдят първото си място на парламентарните избори, но и да издигнат кандидатура, която да има капацитета да привлече допълнителна подкрепа на втори тур. Времето не работи в тяхна полза. Ще им бъде необходима много активна кампания в подкрепа на безспорен кандидат в оставащите по-малко от 40 дни до изборите. Най-важното за тях е доколко са успели да съхранят доверието и подкрепата на собствените си структури.

ДПС се противопостави на амбициите на Радев още през лятото на миналата година. Тяхната кандидатура също ще бъде надпартийна, най-вероятно на публично известна и уважавана личност. Нейните шансове за достигане до балотаж ще бъдат по-малки, но важното е на втория тур срещу Радев/Йотова да може да се изправи реална, демократична алтернатива.

Едва след втория тур на президентските избори ще разберем дали т. нар. демократична общност в България все още съществува.