Консултациите при президента Радев още преди връчването на мандатите за съставяне на правителство имат смисъл дори само за да видим срещи като тази с ДБ. Използвайки класическия казармен израз, спокойно можем да кажем, че по време на въпросния разговор президентът буквално помете плаца, използвайки за метла представителите на „Демократична България“. Наистина са много смешни тези хора. Любимата им поза е на „носители на експертизата“. Живеят с неизкоренимото съзнание, че знаят всичко за всичко. Само че цялата им експертна конструкция се срутва в момента, в който се срещнат с хора, които наистина са професионалисти в съответната сфера, а не са почерпали знанията си от разговори в кафенето.
Точно такъв беше случаят в понеделник, когато Христо Иванов реши да спори с Румен Радев по военни въпроси. Може да имате всякакво отношение към настоящия президент, да го харесвате или не, но едно не можете да отречете – ако има нещо, от което Румен Радев със сигурност разбира, то това са военните въпроси. Защото цял живот е работил това. Точно обратната е ситуацията при други политици, които години наред говорят за, примерно, „съдебна реформа“, а нямат и един ден трудов стаж като действащи юристи. А когато такива хора започнат да говорят по военни въпроси, наистина става опасно. Защото съществува реалният риск от техните глуповати приказки да произлязат много опасни за страната ни действия. Като това наистина да останем и без малкото свястно оръжие, с което разполагаме. Тъй като в името на „евроатлантическата солидарност“ ще го дадем на Украйна. Няма страшно, убеждават ни разни умнокрасиви политици от ДБ и ПП. Дадем ли си оръжието, НАТО моментално ще ни изпрати друго – по-ново и по-хубаво. Само че, като слушам подобни, неподкрепени с никаква аргументация обещания, веднага се сещам за култовата реплика от филма „Куче в чекмедже“: „Тати ще ми купи колело. Ама друг път“.
Ако пък се случи така, че някой политик от евроатлантическия сегмент реши да влезе в конкретика по темата „сливи за смет“ или „даваме старо съветско оръжие на Украйна и моментално получаваме ново НАТОвско“, се стига до откровено лъготене. Както например направи някогашният ординарец на Христо Иванов, а днес специалист по всичко – от изборни системи през газови въпроси до военно дело – Иво Мирчев. Той едно към едно каза, че Нидерландия щяла да ни предостави Ф-16, ако ние дадем съветските си бойни самолети на Украйна. Само дето съвсем скоро се оказа, чи нидерландското правителство никога не е правило подобно предложение.
Колкото пъти представителите на ДБ решат да кажат нещо умно по теми, свързани с отбраната, толкова пъти произнасят или откровени глупости, или пълни лъжи. Това обаче ни най-малко не накърнява високото им самочувствие и личното им мнение за себе си като за „носители на експертизата“. Ето защо е добре по-често да се срещат с истински военни професионалисти като Румен Радев, за да лъсва пред цялото общество абсолютната им неподготвеност по темата. В понеделник само с няколко реплики Радев разби „военната експертиза“ на ДБ. Като се започне от погрома, който би се извършил над армията ни, ако си изпратим оръжията в Украйна, и се стигне до въпроса чий е Крим. Няма как да е друг освен руски, след като оттам излитат бойните самолети на Руската федерация, както каза и Радев.
Големият проблем на правоверните политици от евроатлантическия спектър е, че изцяло пренебрегват фактите за сметка на официалната идеология. Изобщо не ги интересува какво става в действителността. Интересува ги само какви са указанията от Брюксел и Вашингтон. Слушат и изпълняват. Без никакво замисляне. Затова и в този официозен сегмент е пълно с хора, които нямат задълбочения по нищо, но пък имат готови политически коректни клишета по всяка тема. Парадоксалното в случая е, че говорим за хора, които в по-младите си години служеха също толкова предано на тогавашната идеология, както днес служат на настоящата. Някогашните пламенни поддръжници на Съветския съюз и на комунизма днес са пламенни антикомунисти и русофоби. Завършилите съветски военни академии „експерти“ днес бият по антируски патос дори колегите си от Полша и прибалтийските републики.
Разбираем е този синдром, свързан с желанието да бъдеш „по-католик от папата“. Първо, трябва да бъде направено всичко възможно, за да се забравят „греховете на младостта“. И, второ, такива хора винаги искат да са на страната на актуалната в момента власт. Някога са били комунисти и съветофили, защото такава е била официалната идеология. Днес идеологията е тотално променена и затова и те са обърнали вярата си, ставайки антикомунисти и русофоби.
Тежко и горко на държава, която бива управлявана от подобни евроатлантически „експерти“. Решенията, които те ще вземат, няма да се базират на професионални аргументи, а на сляпото следване на господстващата идеология. Ето защо за България е жизнено важно такива хора да бъдат държани колкото се може по-далеч от властта. Дори и на символно ниво не бива да бъдат допускани до нея. Ако се стигне до връчване на трети мандат, Румен Радев не бива да го дава на ДБ. Тъй или иначе те не биха могли да съставят правителство. Но това далеч не е най-важният аргумент. Много по-същественото е да се знае, че такива хора не бива дори и да си помислят, че са в състояние да управляват. По-добре е третият мандат да бъде връчен на БСП или дори на „Български възход“, чийто лидер напоследък не спира да цитира Джон Кенеди, отколкото на онези самозвани „носители на експертизата“. Заради нормалността е по-добре.