Петър Волгин: Бойко Борисов като Майка Тереза и папа Франциск

Вече е повече от ясно, че нито една от партиите, взели най-много гласове на последните избори, няма намерение сериозно да работи за съставянето на правителство. А тези, които най-загрижено говорят колко нужен на страната е редовен кабинет, всъщност правят всичко възможно, за да стане подобна опция невъзможна. Вижте какво прави лидерът на ГЕРБ – партията, която излезе победител на тези избори. Бойко Борисов в момента се представя като нещо средно между Махатма Ганди, Майка Тереза и папа Франциск – благ, смирен и готов на всякакви отстъпки в името на доброто на държавата. Изобщо не иска да бъде депутат или министър. Дори и министър-председател вече не иска да бъде. Само и само да има мир и разбирателство в държавата. И в същото време, докато реди тези смирени слова, Борисов ни съобщава, че е измислил някаква „контактна група“, която щяла да бъде ръководена от Росен Плевнелиев и Соломон Паси. Дори само споменаването на тези две имена е достатъчно, за да стане пределно ясно, че лидерът на ГЕРБ няма никакво желание да бъде излъчен стабилен кабинет в рамките на това Народно събрание. Най-малкото защото както Соломон, така и Росен няма как да предизвикат у нормалните хора друга реакция, освен снизходителни усмивки.

Двамата господа излъчват такъв праволинеен евроатлантизъм, че вероятно някои чиновници от някои чужди посолоства в София много ги харесват. И с това до голяма степен се изчерпват техните почитатели. Ако наистина искаш да бъде свършена сериозна работа, последните, на които трябва да я поверяваш, са Росен и Соломон. Бойко Борисов със сигурност знае това. Той разбира от хора, знае кога да използва някого максимално, когато му е полезен, а знае също така и кога да се освободи от него, когато престане да му върши работа. В момента е ангажирал Плевнелиев и Паси именно защото не иска работата по съставянето на кабинет да бъде доведена до успешен край. И в същото време се надява, че ангажирайки тези евроатлантически кукли на конци, отново ще си върне доверието на Брюксел и Вашингтон.

А борбата за званието „пръв евроатлантик“ е хем епична, хем жестока. ПП и ДБ през последната година доста се постараха, за да изхвърлят лидера на ГЕРБ от надпреварата. Докато тези партии участваха в управлението, направиха всичко възможно, за да превърнат България в една от най-русофобските държави в Европа. Нямаше друга европейска държава, която да изгони 70(!) руски дипломати и служители. Станахме една от много малкото страни, чиито ръководители открито заявиха, че няма да подновят договора с „Газпром“ доста преди неговото изтичане и отказаха да плащат за природния газ по предложената от руския доставчик схема. Разбира се, нищо не спечелихме от всичко това. Само загубихме.

Днес мнозина се чудят защо руснаците заговориха за „българска следа“ при взривяването на Кримския мост. Първосигналните евроатлантически коментатори почнаха да обясняват как това било резултат от „неутралната“ български позиция. Тоест руснаците удряли по „най-неопределилата“ се страна. Както всички останали евроатлантически обяснения, и това е безкрайно глупаво. Най-малкото защото нищо „неутрално“ няма в българската позиция. Благодарение най-вече на политиката на ПП още от началото на тази година ние не просто се наредихме сред най-русофобските държави, ами истерично настоявахме да бъдем едва ли не ръководители на тази антируска групичка. Е, значи е съвсем естествено именно държавата, отличила се с особено силни русофобски позиции и действия, да бъде заподозряна като участник във взривяването на моста. Разбира се, това може да не е вярно. Възможно е просто да ни набеждават. Така както преди няколко десетилетия едни други велики сили ни набедиха, че сме участвали в атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Само че тогава на това обвинение повярваха много хора. Защо? Ами защото бяхме най-верният сателит на Съветския съюз и изглеждаше напълно лигочно, че ще направим всичко, което Москва поиска от нас. Включително и терористични действия. Днес сме в абсолютно идентична ситауция. Смятат ни за най-праволинейния васал на господарите в Брюксел и Вашингтон. Ето защо са убедени, че ще изпълним всичко, каквото ни наредят. И няма никакво значение дали това е вярно или не. Важното е, че сме създали впечатлението, че изпълняваме всякакви заповеди, включително и такива за участие в диверсионни действия.

Плевнелиев, Паси и още десетки подобни на тях коментатори, политици и всякакви други обяснявачи с глуповатата си логорея направиха всичко възможно, за да създадат този позорен ореол на България. Няма никаква логика да ангажираш личности с подобен профил за каквато и да било сериозна дейност. А ако все пак го направиш, рискуваш нормалните хора да престанат да те приемат насериозно. Всъщност колкото повече говорят за „евроатлантически“ ценности и „анти-Путин коалиции“, толкова повече въпросните политици почват да бъдат гледани с насмешка от все повече хора. Ето това е новото статукво и като всяко статукво ще поражда все по-силна съпротива. Все повече хора ще започнат да се оглеждат за алтернатива на официозните политически партии, били те леви или десни.

Сигурно сте забелязали, че в дните след парламентарните избори много зачести мрънкането по повод това, че, както твърдят някои официозни коментатори, пак доста избиратели били гласували „неправилно“. Под „неправилно гласуване“ тези наблюдатели имат предвид гласовете за „Възраждане“. Имам обосновано предположение (този израз беше любим на някогашния втори човек в ГЕРБ, а и в държавата Цветан Цветанов), че на следващите предсрочни избори това „неправилно гласуване“ ще бъде много по-голямо. Логично е да се случи точно това, защото много хора ще бъдат отвратени от театъра, който сега играят редица партии, опитвайки се да се изкарат загрижени за страната и правещи се, че активно работят за съставянето на кабинет. Избирателите ще бъдат отвратени и от евроатлантическите мантри на повечето партии. И е съвсем естествено да гласуват за формация, която категорично се разграничава от подобен официозен тюрлюгювеч.