Кой печели от атаките срещу Цацаров и Гешев?  

Времето за шеги свърши. Изглежда, че е дошло време за разхвърляне на камъни. Партиите от управляващото мнозинство на среща, представена като „коалиционен съвет“ (какъвто всъщност няма в коалиционното им споразумение!), решили да започнат своята „съдебна реформа“. Никой дори не се опитва да прикрие истинската цел на подготвяните законодателни инициативи. Но персоналните промени не са достатъчно основание да се говори за реформа в съдебната власт. А от времето на древния Рим досега най-важният въпрос в такива случаи е: Кой печели?

Българският публичен интерес е в това държавните институции да са в състояние да предотвратяват и да реализират наказателно преследване срещу корупционните престъпления. Равенството пред закона е най-важната гаранция за свободата и правата на гражданите. Как точно ще бъде организирана системата от институции, които трябва да гарантират това, е въпрос на дебат. Но публичният интерес е ясно дефиниран и не подлежи на никакъв тип конюнктурни договорки.

Доколко закриването на специализираната прокуратура и съд, разделянето на КПКОНПИ на две нови агенции и промяната в статута на ВСС (за да бъде променен неговият персонален състав, който на свой ред да прекрати предсрочно мандата на главния прокурор Иван Гешев!) са в унисон с публичния интерес? Това е въпросът, на който трябва да получи еднозначен отговор подготвяната серия от законодателни промени. Ако отговорът не е еднозначен, това може да означава само, че т. нар. съдебна реформа удовлетворява личен или корпоративен, но не и публичния интерес.

Предварителната оценка на последствията от закриването на специализираната прокуратура и съд, показва, че работата по водените дела ще бъде съществено затруднена, дори и да бъде избран подходът, предложен от проф. Янаки Стоилов, според който трябва да се създадат специализирани звена към районните магистратури. Рискът да се стигне до прекратяване или продължително отлагане на тези дела е много висок, а с това и наказателното преследване да бъде прекратено.

Независимо от множеството критики при приемането на Закона за противодействие на корупцията и отнемането на незаконно придобитото имущество (някои от които имаха своите основания) той имаше роля за практическата отмяна на европейския мониторинг в областта на правосъдие и вътрешни работи върху България. Комисията съвмести структури и функции, които преди това бяха разпръснати или най-малкото трудно координираха работата помежду си и макар и трудно, започна да работи.

България избра един от най-тежките инструменти за противодействие на корупцията – т. нар. гражданска конфискация. Той беше аргументиран чрез ефективността на противодействие, основано на следване на финансовите потоци, генерирани в корупционните мрежи. Още в самото начало адвокатурата се обяви против гражданската конфискация, но досегашната дейност на КПКОНПИ показа, че този тежък и понякога тромав инструмент дава резултати. Българската комисия се превърна в част от огромна мрежа от институции в целия свят, ангажирани с проследяване на финансови потоци, преследване на данъчни престъпления и пране на пари. Установяването на несъответствие между декларираните доходи и притежаваното имущество отнема много време и изисква висока степен на институционално доверие.

Няма анализ на дейността на КПКОНПИ, който да показва, че разделянето на двете групи функции – по установяването и отнемането, ще доведе до по-висока ефективност. Точно обратното, изглежда, че това би увеличило риска от загуба на координация, а оттам и до намаляване на ефективността на дейността. Сигурно е само, че подобно решение ще блокира дейността на институцията за поне шест месеца.

Предоставянето на разследващи функции на едната част от сегашната комисия би поставило дейността ѝ между компетенциите на НАП, финансовото разузнаване, а в някои случаи и на Националната следствена служба и Държавната агенция „Разузнаване“. Рискът от припокриване на функции, а оттам и от снижаване на ефективността в работата им е неприемливо висок.

В разпространеното на 14 януари 2022 г. прессъобщение на КПКОНПИ е изразена позиция на нейния председател Сотир Цацаров. Изнесената информация би трябвало да предизвика незабавна реакция от страна на законодателната власт чрез инструментите на парламентарния контрол. Вместо това мнозинството отхвърли дори идеята за провеждане на извънредно заседание на Народното събрание, на което да бъдат обсъдени дейността на КПКОНПИ и оставката на нейния председател. Без парламентарен контрол и детайлен анализ на дейността на комисията няма как да бъде защитен публичният интерес при предлаганите промени.

Липсва и анализ на ефективността на непостоянно действащия ВСС, който да аргументира завръщането към подобно решение. В хода на съдебната реформа бяха тествани различни решения, част от които предложени от ЕС, а други – по-скоро резултат на определена политическа конюнктура. Липсата на цялостен анализ на последствията от поредната промяна в статута на ВСС ограничава възможността за вземането на информирано и отговорно решение.

Българските магистрати трябва да бъдат защитени от политически натиск. Какви ще бъдат гаранциите за почтеност и независимост (според Кодекса за етично поведение на българските магистрати), ако промените в магистратурата са пряко политически мотивирани? Публичното говорене и изразяваните непрекъснато остри политически позиции по отношение на съдебната власт не съответстват нито на принципа на разделение на властите, нито на върховенството на правото. Принципите на добро управление предполагат да бъдат търсени решения за проблемите в съдебната власт, които да са в рамките на закона, без създаването на норми, които биха имали конкретна политическа цел и краткотраен ефект и които на свой ред ще трябва да бъдат променяни отново.

Важно е и каква ще бъде оценката на експертната общност в европейските институции, защото тя ще аргументира евентуалните политически реакции. След десетилетия търсене на работещи решения за българската съдебна власт новите промени трябва да бъдат аргументирани много по-добре. В противен случай случващото се в България ще бъде сравнено единствено с обвиненията в политически натиск върху съдебната власт и подлагането на съмнение на върховенството на правото в Полша или Унгария. Там също имат аргументи за предприетите промени, но ЕК отказа да се вслуша в тях. Последиците за България могат да бъдат по-тежки, особено след като групи от интереси у нас съдействаха за това страната ни да бъде определяна като „най-корумпираната страна в ЕС“.
Кой печели от това?