Корнелия Нинова ли управлява?  

БСП се опитва да води сложна двустранна игра. „Голямото нищо“, както определи решението на Народното събрание за Украйна Христо Иванов, създаде измамното усещане, че тактиката на Корнелия Нинова е постигнала успех. Ултиматумът на БСП определи решението на коалицията, но предимството ѝ бе оспорено незабавно от другите състезатели в многобоя за „купата на Кремъл“ – Румен Радев и „Възраждане“. Колкото повече социалистите настояват, че те са предотвратили „включването на България във войната“, толкова повече напрежение се генерира в управляващата коалиция, както и в действията на преките им конкуренти.

Оцеляването има цена и въпреки че сметката е обща, то ще коства различни щети на отделните участници в управляващата коалиция. Засега „Демократична България“ изглежда в най-слаба позиция. Почти едновременно ДБ се провали в усилията си да постигне решителна позиция по отношение на Украйна и трябваше да отстъпи пред амбициите на ИТН за преразпределение на местата в ключови парламентарни комисии. Най-малката коалиция в мнозинството е изправена пред необходимостта да определи своите „червени линии“, преди да се окаже необходимо не да покаже червено, а бяло знаме. Залогът е голям, защото рискът ДБ да последва примера на Реформаторския блок, а преди това и на Синята коалиция не може да бъде пренебрегван. Още повече че и при Синята коалиция, и при РБ бяха налице много по-отчетливи стабилизиращи фактори. Ако ДБ не успее да се „завърне в играта“, самата коалиция и нейното бъдещо участие в парламента ще бъде поставено под въпрос. Имено това е причината ДБ да заговори за възможно продължаване на управлението чрез „правителство на малцинството“.

Предимството на БСП се изразява в това, че коалицията е във властта, но в променливата геометрия на това мнозинство то бързо може да се окаже недостатък. Румен Радев атакува остро Корнелия Нинова, опитвайки се да омаловажи успеха на социалистите и дори разшири обхвата на атаката си. Той не само подложи на съмнение решимостта на БСП да брани прокремълската теза, но и постави под съмнение способността на вицепремиера и неговия министър на труда и социалната политика да предприемат ефективни действия срещу кризата. На свой ред Нинова показа, че е готова да води „дело за бащинство“ срещу Радев заради подкрепата му за ПП, определяйки ги като негово „отроче“, като дори обвърза това с директна атака срещу БСП, която го е направила президент. Тази схватка няма да остане изолиран пример, защото Радев се подготвя да снеме доверието си от правителството, а на свой ред „Възраждане“ успя отново да заеме по-радикалната ниша в това поле.

БСП трябваше да преглътне мълчаливо категоричното решение на Асен Василев, че темата „Белене“ е приключена. Въпреки че в началото строежът на централата бе сред „червените линии“ на социалистите, те предпочетоха да признаят водещата роля на вицепремиера и финансов министър, отколкото да се опитват да я оспорят. Освен всичко друго „Белене“ не е тема, която би могла да донесе на БСП бърз и електорално осезаем резултат. След решението за Украйна обаче БСП отново ще бъде принудена да отстъпи, и то на далеч по-чувствително за амбициите ѝ поле. Предложенията на Нинова за антикризисни мерки най-вероятно ще бъдат отхвърлени. Демонстрираната самонадеяност на социалистите ще насърчи не само ПП, но и ДБ и ИТН да им отнемат инициативата. А ако това се случи, Нинова ще трябва да обясни защо не са успели да отстоят собствените си обещания.

Ако Радев и „Възраждане“ могат да си позволят да отстояват прокремълската позиция и дори да печелят от това, то за БСП тази тактика ще бъде все по-рискова. Преминаването на управляващата коалиция в режим на оцеляване не предполага поддържането на толкова сериозни различия по отношение на руската война в Украйна. Тези различия ще трябва да бъдат туширани, а с това и временното предимство на БСП ще бъде изгубено. Нинова ще трябва да търси път към постигане на съгласие с останалите най-малкото защото предстои темата за Северна Македония, но преди всичко – заради актуализацията на бюджета. Именно на това поле ДБ, както и ИТН ще потърсят реванш от социалистите, насърчавайки ПП да се ориентира към по-консервативна бюджетна политика. Ако това се случи, БСП ще трябва да признае провала си, а в същото време ще изгуби позиции и в състезанието за руското благоволение.

Разширяването на мащаба на кризата ще продължи да отслабва позициите на БСП. Досегашните предложения на социалистите по-скоро ще ускорят инфлацията, отколкото да ограничат последствията ѝ. Отказът от диалог с всички от страна на ПП ще продължи да генерира социално напрежение сред основните групи от избиратели на социалистите. Именно те ще трябва да обяснят поведението на Петков и Василев или да признаят, че нямат определящо значение за коалиционното управление. Усилието за отстояване на някаква по-щедра социална политика ще се сблъска с приоритетите на ИТН и ще влезе в остър дисонанс с очакванията на ДБ. БСП ще остане отново в малцинство, освобождавайки ново пространство за критика от страна на Радев, както и на новите политически субекти, които се опитват да спечелят доверието на левите избиратели, от типа на „Изправи се, България“ на Мая Манолова. Социалният популизъм е бърза писта, когато си в опозиция, но крие много рискове за партия като БСП, когато тя е част от управлението.

През следващите два месеца БСП ще бъде изправена пред все по-остра конкуренция. Ако неспособността да се управлява кризата продължи да се задълбочава, БСП ще трябва или да заплати цената за съучастието си във властта, или да се опита да се дистанцира навреме от нея. Актуализацията на държавния бюджет ще определи какви са шансовете на социалистите да запазят позиции и в двете състезания, в които участват – това за властта и своеобразната „спартакиада“ за доверието на Кремъл. Полезните ходове пред социалистите намаляват, но те не са готови да използват аварийния изход, колкото и да им се иска. Все по-вероятното надигане на вълна от социални протести може да доведе не само до обезличаване, но и до ново противопоставяне в БСП.

Следващите действия на управляващата коалиция ще определят не само шансовете за оцеляването ѝ, но и перспективите на новите политически субекти. Докато продължава търсенето на тематични мнозинства, все по-голямо значение ще придобиват малцинствата, които биха могли да формират ново мнозинство. БСП все по-трудно ще намира място както сред едните, така и сред другите. Но оставането на БСП в изолация няма да възстанови трайно нарушеното равновесие в управляващата коалиция.