Блъфът „Ники трябва да пътува“ и краят на промяната

В живота си човек трябва много да внимава, когато блъфира. Защото шанса другата страна да ти „колне“ (от англ. Call – отговарям) блъфа винаги го има, а понякога това може да доведе до трагични последствия за блъфиращата страна. И изобщо не говорим за покер.

Ако замахваш на шега към Майк Тайсън, трябва да си напълно наясно с вероятността той да се стресне и също да замахне, след което да се събудиш в интензивното отделение със силно редуциран брой на зъбите в устата.

Ако извадиш на някого газов пистолет, трябва да си напълно наясно с вероятността той да ти извади боен и да не се събудиш изобщо, а безпомощно да анализирате глупавата ситуация впоследствие със свети Петър и ангелите.

А ако си несъстояла се партия в полуразпад, която се превърна в откровено посмешище за цялото общество, и плашиш с разтуряне на правителството и избори, трябва да си напълно наясно с вероятността след изборите да останеш с 10-ина народни представители и един Настимир, ако изобщо успееш да се добереш до парламента.
Защото внимателният анализ на това от каква позиция Просто Киро е толкова смел и настоятелен изобщо не е в негова полза. Нито пък в полза на Ники, който трябва да пътува. И защото обективните обстоятелства са следните:

„Продължаваме промяната“ започна да изчезва, преди да се е състояла. Партията падна под партньорите си от „Демократична България“ в социологическите проучвания още преди да е започнал същински процес по създаването ѝ и преди да учреди структурите си поне в основните български градове. Което, първо, поставя под въпрос изгодата за ДБ да се явява заедно с ПП на избори и второ, по-важно, категорично не предполага същото разпределение на избираемите места в листите при едни следващи скорошни избори. От което следва почти сигурният към днешна дата извод, че ПП реално се намират на около 20 депутатски места – независимо дали в обща листа с ДБ, или след отделно самостоятелно явяване на избори. А с 20 депутати Ники няма да пътува никъде. Просто Киро – също.

Идеологията на „Продължаваме промяната“ не е започнала да изчезва, тъй като никога не е съществувала. Извън абсурдните глупости „десни цели с леви мерки“ ние така и не разбрахме каква ще е тази партия по отношение на икономиката и публичните финанси, по отношение на националните интереси, по отношение на религията и културата. Видяхме, че високата инфлация, задлъжняването, бюджетните дефицити и дупките в приходите са новото нормално и няма никакъв проблем държавната хазна да е празна и продънена. Видяхме, че външната политика на правителството на Просто Киро е писана на македонски компютри и послушно пействана от Весела Чернева. Видяхме, че прайдовете са окей, а народните хора са проблем. И че министър на културата може да стане ултранеадекватен бивш тенисист с ремонтирано селско читалище, който да бъде запомнен единствено с изпушената в петък следобед в министерския кабинет тревица. И Шенген, и еврозоната видяхме, ама през крив макарон. Няма ляво – няма дясно. Важното е Ники да пътува.

Видяхме и че силният човек в ПП се казва Асен Василев, а не Просто Киро или Ники с пътуването. И че въпреки всички усилия на Лена Бориславова да се саморазправи с министъра на финансите чрез интриги, доноси и компромати, той като че ли остава единственият политик от тази несбъдната партия, който да бъде възприеман насериозно и от останалите лидери и действащи лица. И заради поста си, и заради качествата си, и заради кадрите си, и заради характера. Влиянието и управленските лостове на Асен Василев превъзхождат и тези на Ники с пътуването, и на Просто Киро и ако някой имаше поне някаква позиция да блъфира Борисов и ГЕРБ и да слага на масата претенциите си, това е точно Асен Василев. Който обаче, бидейки значително по-умен от Просто Киро, очевидно няма никакви подобни намерения. И си пътува за разлика от Ники.

Всичко това иде да рече следното: Въпреки флагрантното нарушение на предизборните договорки Просто Киро и Ники, който трябва да пътува, трябва денонощно и много силно да се надяват Борисов и ГЕРБ да не им „колнат“ блъфа и да не ги поканят на едни предсрочни избори. Където промяната да се свие наполовина, да бъде погълната и намачкана от ДБ, ако изобщо бъде поканена за съвместно явяване, и след които да имаме отново същото правителство, но с половин или най-много един министър на Просто Киро и сие. Защото Христо Иванов, имайки политическия инстникт и търпението да се дистанцира от идиотщините на партньорите си, няма да им отстъпи цялата власт в случай, а това е почти сигурно, че се превърне в несъмнен лидер на цялото обединение при едно следващо съвместно явяване.

А ако ПП бъдат оствирени и отидат на избори сами – е, тогава е сигурно, че Борисов окончателно ще спре да им вдига телефона. Този път завинаги. Защото просто няма да има какво да договаря с тях и защото ДБ ще са предостатъчен, разумен и опитен партньор за едно следващо управление, което и без Просто Киро и сие да се брандира като реформаторско, антикорупционно и прозападно.

Един рядко умен човек – основателят и директор на фирмата за роботи „Бостън Дайнамикс“, наскоро ми направи чудесно впечатление с мисълта: „за да можеш да ходиш спокойно, трябва да се научиш да бягаш“. Тоест трябва да си готов за много повече от това, което обикновено се изисква от теб, за да можеш да се справяш спокойно.
А „Продължаваме промяната“ още не са проходили. И със сигурност не могат да бягат на дълги разстояния в темпото на ГЕРБ, „Демократична България“ и ДПС. И е редно, ако там е останала поне някаква минимална критична маса от мислещи хора, същите добре да си дадат сметка за това обстоятелство. И да поспрат овреме пишман лидерите си.

Защото, ако има нещо, на което силно да се надяват, то е блъфът да си остане само блъф. Овреме, тихо и преди едни нови избори, на които да изядат един чудесен политически кютек от цялото ни общество и да се стопят до шепа депутати, от които да не зависи нищо. И Настимир.

От високо се пада най-лошо, Ники. Приятно пътуване и умната.