Румен Радев, падението и вирусът на безсилието. Комплексите от Бойко Борисов са тежка съдба

Да ви попитам, уважаеми читатели, според вас в Италия дали се смеят на шегичките на Румен Радев с щамовете? Как ли в Бергамо например, град на недостатъчно ковчези и процесии от катафалки, гледат на президент, който показно пренебрегва указанията на кризисния щаб и навръх националния празник на държавата си и се шегува с коронавируса, предизвикал световна пандемия и безпрецедентен в историята на човечеството политико-икономически блокаж?

Осъзнавате ли вече за какъв срам става дума, за какво падение, за каква излагация?

Осъзнавате ли, че отдавна трябваше да е свикан КСНС заради пандемията и произхождащата от нея заплаха за националната сигурност и на него, на КСНС, а не из телевизионните студия и по скайп, да бъде постигнат консенсус по всички неотложни мерки за защита на живота и здравето на българските граждани и за защита на малкия и средния бизнес от икономическата блокада, предизвикана от забраните?

Осъзнавате ли, че работата на обединителя на нацията, за която щедро му плащаме от данъците си, е да предизвиква и постига диалог и съгласие и да инициира политическите процеси, а не да е страничен наблюдател, пасивен коментатор и некадърен стендъп комедиант? И че президентът е избран да управлява, а не да мрънка, че не бил държан в течение и не бил информиран (поредна нелепа лъжа, нямаща абсолютно нищо общо с фактите)?

Осъзнавате ли, че докато израелският президент усмихнат чете приказки на децата по телевизията, френският президент лично обявява всички непопулярни мерки, а американският президент е рамо до рамо с медицинските лица на всеки по-важен брифинг, Румен Радев се занимава единствено с рецитирането на предварително написани критики към правителството, след което моментално се изпарява, без да отговаря на журналистически въпроси? И че в интернет на брифингите му вече им казват хейтинги?

Комплексите от Бойко Борисов са тежка съдба в родната политика.

Съдба, застигнала много политици в последните 19 години – от отдавна забравените царски депутатчета и интриганти през червените министри на тройната коалиция, зарилия София с боклук Сергей Станишев, пропилите се сини шамани и постепенно изчезващите от политическата сцена истерични ексвеличия като Татяна Дончева, Мая Манолова, че и Корнелия Нинова.

И проблемът не е в тези комплекси, а в по-широкото им възприемане и осъзнаване. Защото Бойко Борисов не е на власт по своя еднолична воля, а по волята на над милион избиратели, които от създаването на ГЕРБ досега поставят тази партия на първо място на всички парламентарни, местни и европейски избори.

Битката на Радев срещу Борисов е битка срещу волята и политическите идеи на милион и половина български избиратели, с чийто глас е съставено настоящото правителство. Битка срещу волята на над два милиона бълграски избиратели, избрали общинските съветници и кметовете на ГЕРБ и патриотите. Битка срещу Конституцията, която ясно определя функциите, правомощията и отговорностите на отделните власти.
Никой досега не е спечелил тази битка срещу народа си.

А най-голямата ирония е, че от четири години насам тази битка се води от единствената политическа фигура, на която е отредена ролята на обединител. На президент на всички българи. На надпартиен безпристрастен управленец и върховен главнокомандващ, призван да бъде начело в най-трудните моменти и да надскочи пристрастията и битките, за да постигне съгласие и обедниние в името на България.

Не желая да бъда управляван от президент, подтичващ зад Корнелия Нинова и обслужващ с целия си екип личния ѝ рейтинг и смешните ПР напъни на потъващата БСП и безсмислената ѝ „Визия за България“. Не желая да бъда управляван от президент, застанал начело на шествие, водено от същата тази Корнелия и компания от ченгета и русопатриотари, подсмихващ се на просташките агитки и освиркванията, осквернили поклонението пред Васил Левски.

Не желая да бъда управляван от президент, чиято пряко подчинена НСО допуска терористичен акт (по думите на шефа ѝ) в българския парламент, предварително режисиран от група жени с туристически раници и Мая Манолова. И която НСО развозва Десислава Радева из насрещното движение на пазар за роклички, след което плаши с репресии осмелилия се да я санкционира полицай. И то, каква изненада, без никакви последствия.

Не желая да бъда управляван и от президент, използващ „остава ви една седмица“ по адрес на парламента, „следващия път – всички вън“ по адрес на държавната администрация и „страх ги е от служебно правителство“ по адрес на политическите опоненти на издигналата го БСП. Коремни превъртания, тъпи шеги и заплахи. Страхотна работа.

Всъщност аз проблем нямам. Вие, уважаеми читатели, също.

Защото Румен Радев очевидно не управлява. Нито пък се възприема за управляващ. От самото начало на мандата му и той, и съпругата му Десислава Радева в среднощните си фейсбук изблици, говорят за „управляващите“, „властта“ и „елита“, очевидно изваждайки се от политическото управление, отказвайки да се възприеме като управляващ и удобно позиционирайки се в ролята на страничен наблюдател, критичен коментатор и пасивен свидетел на събитията.

Не за това обаче плащаме ние, данъкоплатците. Не това отрежда Конституцията. Не за това са гласували онези над два милиона излъгани българи, гласували за смелия летец и безстрашния натовски генерал, оказал се продукт на Леонид Решетников и дал всичко от себе си, за да купи на страната ни ненатовски изтребител от ненатовска държава.

Комплексите Ви, г-н Радев, са си Ваша лична драма.

И тъй като очевидно нямате нито намерението, нито уменията да съберете силен политически екип, който да изпълни със съдържание тази институция въпреки Вас самия, поне си намерете един психиатър и ни спасете от непрестанните си изблици на омраза, злоба, дребнавост и безсилие.

Между другото нямаше от каква позиция да сваляте доверието си в правителството, г-н Радев. Доверието във Вас отдавна е свалено и Вие не представлявате много повече избиратели от тези, които се объркаха да Ви изберат.

А единственото хубаво нещо в цялата гротескна картинка около Вас е, че догодина тази нелепа грешка ще бъде поправена.