Някой буни държавата.
Не че е трудно, когато държава почти липсва.
Когато липсват полиция, прокуратура, следствие, данъчни, регулаторни органи, когато най-вече липсва гражданско съзнание и чувство за принадлежност към определена национална общност.
Когато индивидът в частност и масата като цяло са разтресени от мизантропия и тежка българофобия.
Тази сутрин - още един убит. Не кой да е, приближен до Цветанов бизнесмен, усвоител на обществени поръчки в търновския край, футболен президент...
Какво е посланието?
Бойко нека си триумфира като световен лидер в странство, у дома ще ви разкажем играта.
Ще сеем хаос, терор, уплаха, ще ви върнем в деветдесетте, ще се гаврим с ченгетата, които и без това се ползват с нулево доверие сред обществото.
Убийството на Петър Христов е политическо, вън от съмнение. Това е съзнателна ескалация на напрежението след атентата срещу данъчния насред София и шесторната екзекуция в Нови Искър. Това е и директен удар срещу авторитета на премиера, който нарасна неимоверно след дипломатическите му успехи в Македония, Турция и Брюксел.
В четвъртък трябва да открием европредседателството в един размирен град, разтресен от убийства и протести срещу втория лифт в Банско.
Интересите на соросоидите, грантаджиите, подсъдимите олигарси, маргиналните политически субекти, опозицията и мафията съвпадат парадоксално.
Далеч съм от мисълта, че Тома Белев или Прокопиев натискат спусъка. Но поне тайничко ръкопляскат, капитализират от унижението, което криминалният контингент нанася на държавата и властта. Вижте само фейсбуците и медиите на либералките, вижте нескритата радост, патоса, садистичното сладострастие, с което "обговарят" трагичните събития от последните дни.
Все едно не става дума за тяхната родина, за тяхната столица, за техния народ, за тяхната съдба. И за нашата обща горчива неволя, в която пак сме разделени на лагери, на "добри" и "лоши", на "свои" и "чужди"...
Няма да стане така, другари и другарки, дами и господа. Биете не по ГЕРБ или Патриотите, а по България.
Звучи като теория на конспирацията, но съвпаденията станаха прекалено много и прекалено очевидни.
Сега е моментът властта да докаже, че има право да сюблимира електоралната воля и да удари с железен юмрук. На провокациите не бива да се мълчи, трябва да се реагира мълниеносно и решително. Ако трябва, да се създаде кризисен щаб с участието на експерти от чужбина, експерти по антитерор, защото в случая си имаме работа с терористи.
