Петър Волгин: Кирил и ДБ ще лъжат поотделно до изборите    

Това, че „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ няма да направят предизборна коалиция, не е някаква разтърсваща новина. От самото начало беше ясно, че по-малките страшно много искат това да се случи, а по-големите никак не държат на това. Отношенията между двете формации в последно време бяха нещо като „напразни усилия на любовта“. Колкото повече ДБ показваше любовта си, толкова повече ПП се държеше на дистанция. Публиката ясно виждаше това и не спираше да се чуди защо от „Промяната“ не отрежат максимално бързо мераците на „Автентичната десница“, ами продължават да подхранват илюзиите им за възможно общо предизборно съжителство. В случая явно си казаха думата характерологичните особености на фронтмените на ПП, за които изричането на истината винаги е представлявало колосален проблем.

Кирил, Асен и приближените им лица спокойно можеха да кажат на Христо, генерал Наско и техните приближени, че не желаят да се събират преди изборите. Вместо това се започна едно шикалкавене – ама ще видим, ама ще помислим, ама поръчали сме дълбинна социология, да излязат данните и тогава ще решим. Всъщност ПП няма никакво желание за предизборен съюз с „евроатлантическите си събратя“, за да не им придава допълнителна тежест. Ако се явят заедно и постигнат добър резултат, ДБ наляво и надясно ще обясняват, че именно тяхна е заслугата за него. ПП иска на всяка цена да избегне това. Защото истинската цел на „Промяната“ е да маргинализира максимално „Автентичната десница“ и да приватизира електората ѝ. Засега ще ги ползват като патерица, но дългосрочната задача е да могат да се оправят и без нея.
Основният резултат от неслучилата се предизборна „евроатлантическа“ коалиция е, че двете партии ще лъжат отделно, а не съвместно. Отсега е ясно, че ПП ще надминат своите събратя в това отношение. Даже ми се струва, че и всички останали партии ще надминат в лъготенето. Това е напълно естествено, имайки предвид поведението на лидерите на тази партия. За да стане министър в първото служебно правителство на Румен Радев, Кирил излъга за канадското си гражданство. И след като веднъж се пусна по тази бяла писта, нямаше никакви задръжки. Бързо се разбра, че склонноста да говорят неща, които нямат нищо общо с истината, е характерна особеност за всички знакови лица от тази партия. След като Кирил излъга, че ни е осигурил евтин американски природен газ, неговата Лена реши да го надмине в това отношение. Без никакъв свян тази побългарена (в лошия смисъл на думата) Мадам Помпадур заяви, че въпросният газ щял да бъде четири пъти по-евтин. Няма да е зле бизнесмените и работници, чието съществуване буквално зависи от цената на природния газ, да си припомнят тези лъжи, когато отидат да гласуват. Кирил и Лена могат да говорят каквото си поискат, но в крайна сметка важното е какво казват „Булгаргаз“ и КЕВР. А те съобщиха, че цената на природния газ ще върви неспирно нагоре.

През последните дни на премиерстването си Кирил ни проглуши ушите с приказки за това как всеки момент по интерконектора щял да потече мечтаният евтин азерски газ. Даже се снима как върти някакъв кран. А това си беше поредната безобразна лъжа, този път не само вербална, а и снимкова. Защото въпросният интерконектор представляваше, а и все още е, само една фантазия. И докато не бъде наистина завършен, никоя сериозна институция няма да му издаде необходимите документи. Вярно, некъпаните подскачащи пред президентството настояват служебният кабинет „веднага да издаде акт 16“. Явно тези хора освен желанието да се къпят, са изгубили и способността за нормално мислене. Да издадеш такива документи не е като да спретнеш поредната русофобска декларацийка. Трябва да бъдат изпълнени куп условия. Да, хора като бившия премиер Кирил смятат, че подобни условия не са важни – както тези в конституцията, така и строителните. Според такива лица единственото важно е тяхното желание, а обективните факти нямат никакво значение. Обаче имат. И всички усещаме това.

Сега по джоба си ще усетим най-голямата лъжа на ПП – че ни „освободили от руската енергийна зависимост“. Месеци наред със светнали очи ни обясняваха, че да купуваме газ от руснаците било не само неморално, а и икономически неизгодно. Защото това бил много скъп газ и той щял да разруши българското производство. Хубаво, ама работата е там, че руският газ продължава да влиза в България. И наистина стана по-скъп. Защото ни го продава не „Газпром“, а посредници, които, естествено, си искат своето. А това стана възможно благодарение на „освободителните“ усилия на ПП. Между другото там така се оплетоха в лъжите си, че вече не помнят какво са говорили съвсем скоро по темата. Тези дни Асен убедено заяви, че няма никакъв проблем да купуваме от „Газпром“, ако те предложат по-добра цена от останалите доставчици. И това е същият този Асен, който не спираше да ни обяснява как никога и при никакви обстоятелства не бива да работим с „Газпром“. Ако продължи с новата си риторика, нищо чудно следващият хепънинг на нежелаещите да се къпят да се проведе не пред президентството, а пред централата на ПП. Явно за да не останат по-назад от доскорошните си коалиционни партньори, и от ДБ обърнаха говоренето по темата за газа. Техният представител Владислав Панев открито си каза, че няма нищо лошо в това да се договорим с „Газпром“, ако предложат добра цена. Това е същото ДБ, което преди създаването на ПП беше абсолютният шампион в антируското говорене.

Разбира се, независимо от тези вербални усуквания русофобските лъжи ще бъдат основната част от предизборната кампания и на „Промяната“, и на „Автентичната десница“. И едните, и другите ще се скъсват да обясняват как именно България била „неизбежната следваща цел на Путин“ и в каква огромна опаснот била „евроатлантическата ориентация на страната“. Единствено гласуването за ПП, респективно за ДБ, можело да предотврати това гибелно развитие на събитията. Политиците, които лъжат така безобразно, имат своето оправдание. Все пак наближават избори и в борбата за някой и друг допълнителен глас всички средства им изглеждат позволени. За тези избиратели обаче, които вярват на подобни малоумни лъжи, няма никакво извинение.