Пет сестри, первази, циркове, НСО и една Мая Манолова за десерт    

Не обичам генерализирането. „Всички мъже са еди-какви си...“, „Всички жени са такива и онакива“, „Всички политици са нямам думи“ и така нататък, обобщени от Алеко в класическото „Всички са маскари“. Не обичам обобщенията. Привърженик съм на индивидуалната отговорност и конкретните имена, а не на колективната безотговорност и криещите се анонимници.

Това миналата седмица не беше „протест на медицинските сестри“. Беше солова пиарска акция с циркови елементи и телевизионна режисура, подготвена от едва пет от тях, самоизлъчили се като група за преговори и по тази причина поканили се на заседание на здравната комисия в парламента. Беше предварително подготвен цирк с блокадата и престоя в залата на комисията, с помъкнати тежки туристически раници с храна и вода „за из път“, незнайно как допуснати от охраната от НСО. Беше телевизионно режисиран театър с кулминации на главното действие, съвсем случайно развили се в до болка познаните ни часове – 7 вечерта и 8 сутринта. Беше целенасочено търсен цирк с настояването министър Кирил Ананиев незнайно как да се телепортира веднага от Брюксел по настояване на тези пет жени и да зареже европейския съвет на здравните министри, свикан заради борбата с коронавируса. Беше умишлена некадърност от страна на НСО, което допусна националният срам да се провежда къмпинг в сградата на парламента и циркове по прозорците му. Беззаконие и безсилие, в случая на НСО – умишлено.

Това миналата седмица не беше „протест на медицинските сестри“. Беше провокативен цирк на пет от тях, които не могат да бъдат повод да се обобщава и генерализира по адрес на цялото съсловие. Защото цялото съсловие на медицинските сестри не желае национализация на частните болници и превръщането на държавните такива в централизирани бюджетни предприятия по комунистически тертип. Цялото медицинско съсловие не желае да взима калашници, да нахлува въоръжено в парламента и да разстрелва хора, нито пък желае да се връща народният съд. Цялото медицинско съсловие не желае и да бъде непрестанно яхано и използвано от неуспялата кандидатка Мая Манолова, озовала се незнайно как и незнайно защо в сградата на парламента по повод цирка на петте жени.

Едва ли има български гражданин, който да е против това да се осигури достойно заплащане, адекватни норми на труд и комфортни условия за работа на медицинските работници. Но това със сигурност няма да стане чрез циркове, заплахи за калашници, висене по прозорците и помпане на умрелия рейтинг на Мая Манолова.
Прочее някой разбра ли защо шефът на НСО още не е подал оставка? Аз не.

Между другото въпросният господин нарече случилото се „терористичен акт“, а не д-р Даниела Дариткова, както неколкокократно излъга самопровъзгласилата се за лидерка на сестрите Мая Илиева. Само че, ако това е терористичен акт, господин шеф на НСО, да разбираме ли, че петте сестри са терористи? В такъв случай защо допуснахте терористите в сградата с раниците и запасите им и защо не ги поканихте да излязат в края на работното време, използвайки дадените ви по закон правомощия? Кой кани и обслужва в сградата на парламента желаещи да извършат терористичен акт? Защо сте още на този пост, господин шеф на НСО?

Управляващите не се поддадоха на този грозен натиск, а и не трябва. Но трябва да има уважение, разбиране и интензивен диалог. Трябва да има търсене на решения. Трябва да се изпълняват поетите ангажименти и заседанията на здравната комисия трябва да продължават много повече от 5 минути, за да се случат горните неща. А не да гледаме безмислени панаири и терористични актове, подпомагани от умишлено бездействащата НСО.

Прочее някой разбра ли как Румен Радев оценява работата на подопечната му НСО? Аз не.

Видяхте ли отново, уважаеми читатели, защо политик и експерт са две различни неща? Това е и причината здравното министерство да има все повече и повече проблеми и да си отваря нови и нови фронтове – за медицинските работници, за детската болница, за нуждата от реформи, за политиките по лекарствата, за монопола на НЗОК... В здравеопазването в момента има екип от експерти по медицина и финанси, но няма ярка политическа фигура, способна да води диалог, да формулира цели и послания и ясно да комуникира със сектора, медиите и обществото проблемите и техните решения. А това е проблем и той става все по-голям.

Прочее същият проблем стои и от другата страна. Медицинското съсловие очевидно не желае да бъде представлявано от Мая Илиева и госпожите със заплахите за самоубийство от прозорец или масово убийство с „Калашников“. Медицинското съсловие не желае от името на всички медицински специалисти да се говори за национализация на частна собственост и за народен съд и масов разстрел, нито пък да бъде непрестанно яхано от истериите на Мая Манолова. Липсата на адекватно политическо говорене при поставянето на политически искания и при воденето на политически преговори е проблем, който това съсловие тепърва трябва да осъзнае, преосмисли и реши, ако иска да има повече успех в действията си. Защото отказът на Мая Илиева да се извини или (поне) разграничи от заплахите да се нахлуе в парламента с „Калашников“ показват тоталната й неадекватност и неспособност да бъде лице на съсловието и лидер на мнение.

От време на време изниква въпросът: „Ама защо пак Бойко Борисов го решава този въпрос, защо го занимават, защо при него е срещата с този и онзи сектор, няма ли ресорни минстри и защо той трябва да реши всичко в тази държава?“.

Тази поредна миникриза отново показа защо. Ресорни министри има, разбира се, и много от тях са прекрасни специалисти и управляват добре поверените им сектори. Ресорна администрация има, разбира се, и колкото и да не е за вярване, там също има разбиращи и можещи личности, умеещи да формулират проблеми и да предлагат решения. Проблемите започват, когато тези неща трябва ясно и очи в очи да се изговорят пред съответните професионални общности, медиите и обществото.
Поради което и този проблем, както и много други, ще се реши в кабинета на Бойко Борисов с излъчване на живо по телевизии и социални мрежи.
А може би хората това си и очакват и затова упорито го преизбират. Без въобще да се интересуват кои са му министри и шефове на агенции. Защото знаят, че има ли истински проблем, това няма да има особено значение. Което говори добре за Борисов и зле за министрите.

Но както някой беше казал – Тука е така.