Синдромът на Салиери се отприщи покрай смъртта на Светлин Русев.
Въобразявах си, че съм виждал всичко, привикнал съм на всякакви мерзости, но не очаквах чак такава злоба, чак такава омраза. И то от привидно интелигентни хора, от творци.
След Христо Комарницки се обади и някой си Теодор Ушев. Български художник и аниматор в странство от средите на "умните и красивите". Хвали се с номинация за "Оскар" в неясна за мен категория.
И на него Светлин му пречел, бил Франкенщайн в културата. Затрил поколения таланти.
Сега ще ви видя, като го няма Светлин, кой ще ви пречи да станете световни творци, да излагат картините ви на търгове в "Сотби", да ги колекционират руски и арабски олигарси, да правите изложби в Лувъра и Прадо. Поне. Да се запишете в историята с нещо различно отвъд баналното епигонство.
Няма равен геният на завистта.
Няма равна злобата на ерзаците.
Така им пречеше Хачо в БНТ. Аман от тоя Хачо, да се маха, да мре, да дойдат "младите", и те да правят програми...
Е, няма го Хачо, видя се на какъв хал е БНТ.
Така им пречеше Вили Казасян в бигбенда на радиото. Все той ли, докога, как да се развиват младите диригенти от Консерваторията...
Отиде си Вили, някой да е чувал нещо за оркестъра на радиото, освен че сега излиза на протести, понеже съвсем основателно му режат субсидията поради липса на дейност?
И Радой им пречеше - имал монопол в сатирата, от него не можел да се чуе гласът на хумористите, потискал ги...
Някой да е чувал за някой млад и талантлив хуморист след смъртта на Радой? Изключвам плагиата Иво Сиромахов.
Валери Петров, като почина, оказа се също им пречел. "Мръсен евреин", разстрелвал хора след Народния съд, лауреат на Димитровска награда, мазнел се на бай Тошо, не знаел английски, а превел целия Шекспир, съчинителствал "римушки", заграбвал литературната територия...
Сега за Светлин прочетох и се наслушах на още по-големи гадости. Ожесточението е толкова силно, че губят свян и от Бога дори. Не дочакаха даже да погребат човека, да изстине тялото му.
Мръсен комунист, плевенски селяндур, съсипвал съдби, ортак на Ванга, на поклонението в "Квадрат 500" хората щели да идват само за да се уверят, че наистина е умрял...
Не се шегувам, последното е написано от негов колега, художник.
Кой ли, кой ли не ви попречи?
И най-вече поколението на "динозаврите от соца". "Червените интелектуалци".
Един Карбовски даже си самопризна: "Ще ви чакам да умрете!"
Е, ще ги дочакаш, по биологични причини. Но ще станеш ли от това по-талантлив?
Когато и последният от "червеното" поколение си отиде, ще зейне яма в българското изкуство. Защото няма достойни наследници, никой не идва след тях. Дарбата е кът, израждаме се явно.
И така е от Вазово време насам.
Какво ти "вазово", от памтивека.
Не си правете илюзия - не става дума за обикновена битка между поколенията, бунт на младите, нормално отрицание на вчерашни авторитети, естетическа преориентация.
"Днешни" авторитети просто няма, няма и естетика, да не говорим за етика. Има морален разпад и властваща посредственост.
Невъзможно ли е наистина да оценим и уважаваме малцината талантливи българи, които все още са сред нас? Или да ги изпратим достойно?
Създаденото от тях ще остане, поколенията ще ги разпознават и занапред, ще се дивят на картините им, ще наизустяват стиховете и песните им, ще препрочитат книгите им.
А вашите?
Ще завърша с финалната реплика на Салиери от "Амадеус" на Милош Форман:
Mediocrities everywhere, I absolve you!
Посредствени по цялата земя, опрощавам ви!