Нобел за барда Боб Дилън. Да го бяха дали на Мишо Белчев, поне има юбилей тази година човекът... Или на някой поет с китара от "Поетични струни" - Харманли.
Девалвацията при нобелите става пълна. Конюнктура и нищо повече. Миналата година присъдиха наградата на руска журналистка, известна с неприязънта си към Путин. Тази година на американец, виден представител на местния "Ален мак" от хипарските времена.
А защо не на Ленард Коен тогава? Далеч по-сериозен автор, ако непременно трябва да е бард.
Големите живи майстори на словото останаха малко, но по-добре да ги ценим, докато е време. Докога ще пренебрегват Амос Оз - сигурно съм пристрастен, защото съм българският му издател, обаче като имаш в библиотеката си "История за любов и мрак", е смешно да подпляскваш на "Blowing in the Wind"...
Тази песничка на Боб Дилън впрочем я учехме в подготвителния клас на английската гимназия, имам сантимент към нея.
И все пак, по-кротко с политестрадата!
