е да искаме оставки на министър, главен секретар, директори. Полза никаква. Ще дойдат още по-бутафорни типове. Проблемът е в системата, а още по-проблемно е за хората с възможности, които едва ли има смисъл да живеят тук - където са постоянни мишени.
В България няма нито едно разкрито поръчково убийство или престъпление за последните 27 години. В същото време почти при всяко от тези поръчкови убийства са ясни и извършителите, и поръчителят. Обществено ясни, имам предвид.
Само на полицията не й е ясно.
Не й е ясно по три причини. Първо, некадърност и демотивация. Второ - активно съучастие в престъпленията. Трето, най-важното: босовете се откупват от държавата, сключват сделка, финансират политически партии, симулират сътрудничество с тайните служби, делкат печалба от наркотици, контрабанда с цигари и алкохол, рекет.
През целия злополучен преход държавата осъществява криминален геноцид срещу собствения си народ.
Всеки знае кой уби Илия Павлов. Всеки знае кой разстреля Емил Кюлев, Димата Руснака, Поли Пантев, Тони Клюна, Доктора. Всеки знае кой и защо поръча писателя на мутрите Георги Стоев - главните герои от книгите му, разбира се. А те си имат имена. Човекът сам си казваше преди да го гръмнат - ако нещо се случи с мен, този и този ще са виновните...
Някой да разследва? Да арестуваха или осъдиха някого?
Убийците се разхождат сред нас, легимирани като почтени бизнесмени с бели якички. Или политици. Дават интервюта, проповядват морал, притежават футболни клубове, медии, банки и застрахователни компании, правят се на дарители и спомоществователи на благородни каузи.
Държавата всъщност са те. Държавата убива, държавата отвлича. И докато е така, близките на Адриан няма да дочакат справедливост.
