Ковид-19 и глупостите за джендърите и сексуалните хищници от Холивуд

Извинете, да сте чували скоро нещо за Грета Тунберг? Или за хилядите ѝ последователи по целия свят? Защото аз не съм. А това е странно. Само допреди месец-два Грета беше една от най-често коментираните медийни знаменитости. Може би само действията на Принц Хари и любимата му съпруга Меган можеха да съперничат на нейните. Което е обяснимо. Все пак шведското момиче измисли най-готиния начин да изклинчиш от училище. Преди нейната поява невлизането в клас, както и да биваше оправдавано, се смяташе за нещо, на което не бива да се подражава. А след като госпожица Тунберг изгря на медийно-политическата сцена, да не ходиш на училище стана суперяко или, както се изразяват англофилите по душа, стана COOL.

Грета беше канена на най-важните световни политически форуми. И то не като прост слушател, а като основен участник. Грета говореше разпалено, отдаваше цялото си сърце и душа, а лидерите на някои от най-големите държави кимаха с глава в знак на съгласие. Може би само Доналд Тръмп не кимаше. Но той, както добре знаем, не обича да прави като всички. Даже обича да се подиграва на модните каузи.

Нека все пак си припомним с какво Грета Тунберг заслужи това внимание. Защото я няма в медиите от две-три седмици, а това е страшно много за една знаменитост. И така, вместо да ходи на училище, Грета започна да организира стачки в знак на протест срещу климатичните промени. Това, разбира се, увлече много нейни връстници от целия свят. Оставаше и да не ги увлече такъв як повод да не влизаш в час. Сигурно даже някои са се ядосвали, че сами не са се сетили за това по-рано. В гневните си тиради срещу „лошите чичковци“, които не правели нищо, за да спрат климатичните промени, Грета стигна дотам да ги обвии, че „са ѝ откраднали детството“. А вместо да се присмеят на тази откровена глупост и да ѝ покажат вратата, възрастните започнаха да я слушат още по-внимателно. Не защото толкова я харесваха, а защото екологията се беше превърнала в основна политическа тема. Вече почти никой не говореше за бедността, глада, безработицата, огромните разлики между малцината привилегировани и мнозинството ощетени. Всички се вълнуваха само и единствено от климата.

Спомнете си коя беше любимата тема на нашия Европейски съюз само допреди месец-два. Точно така, Зелената сделка. Огромни, направо чудовищни суми бяха приготвени за борбата с „климатичните промени“. Интересното е, че въпреки мащабното говорене така и не станаха ясни конкретните измерения на въпросната сделка. Разбра се единствено, че много хора в редица индустрии ще загубят работата си в името на „чистия въздух“, както и че едни други хора, съвсем не толкова много, ще спечелят пари, защото ще развиват „екологично чист“ бизнес. Напразни бяха опитите на специалисти, все още запазили здравия си разум, да убеждават обществото, че подобни сделки едва ли ще подобрят живота на мнозинството жители на планетата. Че може и да имаш чиста природа, но ако няма хора, които да ѝ се радват, това постижение се обезсмисля. Че да съкращаваш работници в името на екологията, е тотална глупост. Важните клечки в ЕС, ООН, Световния икономически форум обаче бяха твърде заети да слушат Грета, за да чуят тези разумни аргументи.

Е, Ковид-19 за удивително кратък срок показа колко измислена и даже вредна е тази кауза. Самолети вече почти не летят, безброй предприятия затвориха, въглеродните емисии намаляха. Тоест имаме точно този свят, за който Грета мечтаеше. По-добре ли ни е в него? Не мисля.

Коронавирусът сложи край и на други каузи, които минаваха за „суперяки“, поради което почти никой не смееше да посочи яркото им безсмислие. Най-вече защото, макар и да посочваха някакъв реален проблем, активистите на подобни каузи така преувеличаваха нещата, че окарикатуряваха собствените си усилия. Типичен пример в това отношение беше кампанията „Me Too“ („И аз също“). Всичко започна преди две години и половина с обвинения към филмовия продуцент Харви Уайнстийн в сексуален тормоз. Изведнъж се оказа, че голям брой холивудски актриси – носителки на „Оскар“, номинирани за тази най-голяма филмова награда или станали само обикновени милионерки заради участието си във филми, продуцирани от Уайнстийн – всъщност са били жертви на този сексуален хищник. Нека е ясно. Със сигурност Харви се е възползвал от позицията си, за да прави секс с жени, които е харесвал. Също толкова сигурно е обаче, че много от въпросните „жертви“ сами са скачали в леглото му, знаейки, че това е най-прекият път към получаването на роли, които ще ги направят известни и богати. Много богати. И тъй като за това не е много удобно да се говори, целият медиен огън беше съсредоточен върху продуцента Уайнстийн, направил толкова много актриси богати и известни. Само между другото, преди месец той беше осъден на 23 години затвор, а предстоят и още дела.

 Разбира се, не само Уайнстийн пострада. Май не остана нормален хетеросексуален мъж с влияние и позиция, който да не бъде обвинен в сексуално посегателство. Пак казвам, със сигурност е имало, има и ще има мъже с подобно поведение. Но превръщането едва ли не на всички влиятелни мъже в сексуални зверове е абсурдно. Между другото „разобличителките“ си имат любими мишени. Сред тях особено се откроява Уди Алън. Май няма сексуално прегрешение, в което режисьорът да не е бил обвиняван. А тези обвинения, колкото и измислени да са, имат ефект. Само месец преди да излезе единствената автобиография на Алън, издателството, която я подготви за печат, се отказа да я издава. За да не пострада имиджът му. Все пак мемоарите бяха публикувани от друго издателство без никаква предварителна реклама.

Друга любима жертва на активистките на „Me Too“ е също световноизвестен режисьор – Роман Полански. Разбеснели се феминистки опищяха света с възмутените си фалцети още щом излезе новината, че най-новият филм на режисьора „Офицер и шпионин“ е номиниран за наградата „Сезар“, френският аналог на „Оскар“, в 12 категории. А истерията им достигна своя пик, когато Полански получи наградата за най-добър режисьор. Същата беше реакцията на активистките и когато през миналата година Ален Делон получи „Златна палма“ на фестивала в Кан за цялостно творчество. В специално отворено писмо актьорът беше наречен „расист, хомофоб и женомразец“. Ален Делон, за когото мечтаеха милиони жени от всички континенти, от всякакви класи, на всякаква възраст, да бъде обвиняван в „сексуално хищничество“... Е, няма по-голяма простотия от тази! Но цял свят се занимаваше с тези нелепици и трябваше да се появи реален сериозен проблем като Ковид-19, за да забравим за тях.

Надявам се, че ще забравим и редица други глупости, станали популярни благодарение на разцвета на джендър идеологията през последните години. Според нейните привърженици било крайно време да изхвърлим в коша „остарялата“ представа, че съществуват два твърдо установени пола. Всеки сам можел и даже трябвало да избира към кой точно пол да принадлежи, твърдят тези „напредничави“ лица. Ако искаш, се пиши мъж, ако искаш, жена, ако искаш, хермафродит, изобщо имаш пълна свобода на избора. И видимите за всички ярки полови белези нямат никакво значение. Важно е единствено личното ти предпочитание. И всеки, който дръзне да се усъмни в правото на Джон да се нарече Фрида и да се чувства като Фрида, нищо, че има мъжки полови органи, трябва да бъде заклеймен като „първобитен консерватор“ и „патриархален тиранин“.
За съжаление, през последните години светът тотално изглупя. Най-модерните каузи се отличаваха със забележителна липса на здрав разум. Явно единствено някакво тежко изпитание, като коронавирусната епидемия, е в състояние да ни върне към истински ценните неща.