Пет партии застанаха срещу номинацията на Антон Тодоров за шеф на Комисията по досиетата. ДСБ, "Да, България", Зелените, ДЕОС и Земеделците.
Коалицията на лузърите. Отчаяните маргиналки на психодясното. Сините люспи на смълчания, остатъчен костовизъм, по-известен в модерността като "ивопрокопиевщина". Надомните флагмани на грантоядната либералщина.
Най-сигурният начин да осуетиш и окарикатуриш дори най-благородната кауза е Радан, генерал Наско и Христо Иванов да застанат зад нея. Проверено от историята.
Същите "пет партии", чийто електорат се изчерпва с роднинската маса на лидерите им, миналата седмица пуснаха декларация срещу назначението на Стоян Мавродиев в Българската банка на развитие.
Враговете на Прокопиев и Костов са техни политически врагове. Публичната им битност се изчерпва с аудиторията на "Дневник", "Медиапул" и "Клуб Зет". Продължават обаче да отровителстват, фабрикуват доноси до посолствата и всевъзможни инстанции в Брюксел (това е основният им поминък), а властта често се връзва на симулациите, че представляват "общественото мнение", "народното недоволство".
Това е истинската "Шайка", за тях да бе писал книги Антон Тодоров, нямаше да сме на това дередже.
