Баща му Стефан Дичев сигурно се обръща в гроба. Авторът на „Пътят към София“, чудесен роман за битките на генерал Гурко с турците, превърнат в тв сериал, с който пораснахме…
Впрочем колко много украинци са се сражавали за свободата на България...И тяхната ли саможертва да бойкотираме?
Омръзна ми да бутаме паметници, да сменяме празници, да се отричаме от историята си според моментната политконюнктура.
Няма ли да отрезвеем, да се смирим? Поне на Задушница?
Едно време, като ученик, ме задължаваха всеки петък да гледам съветска телевизия.
Сега императивно ми спират руските телевизии.
Еднакво отвратително е.
Животът ми мина в забрани, в лов на вещици, в цензура с обратен знак, във врява и безумие. Тоталитаризмът е нетърпимост към инакомислието и явно не може да бъде изчегъртан от мозъците ни, това е състояние на духа.
Няма бъдеще, уви, за нашия вечно разделен народ. В който синовете отричат делото на бащите си.
