Проф. Донка Байкова е сред водещите наши специалисти по хранене и диететика. Тя разкри пред „Ретро“ какъв хранителен режим трябва да съблюдаваме по време на великденските пости, които започват на 2 март, кои продукти трябва да присъстват в менюто ни и как да ги съчетаваме.
Проф. Байкова обяснява как да поддържаме отслабената през зимата имунна защита на организма на добро ниво и как да се пазим от вирусите.
- Проф. Байкова, започват великденските пости и отново става актуален въпросът полезни или вредни са те за здравето в напрегнатия съвременен живот?
- Зависи. Може да бъде здравословно, може да бъде по-рисково за някои хора, които имат по-специфични потребности на организма си. А именно – един здрав човек в зряла възраст е добре от време на време, както повелява в случая християнската религия, да изключи от хранителния си режим храните от животински произход по време на двата велики поста. Това означава ние да излъчим от тялото си определени разградни продукти на обмяната, висококонцентрираните белтъчни храни от млечен произход, също месото, рибата, яйцата и да минем на растителна храна. В случая ние обогатяваме хранителния си режим за сметка на тези концентрирани животински храни с други съставки на хранителния режим от групата на растителните храни, които са богати на вода, на витамини, на минерали, на антиоксиданти, на фибри и на въглехидрати от групата на комплексните. Съответно и белтъци от групата на растителните. И можем да намалим нивата на някои кръвни показатели – примерно холестерол, триглицериди, да намалим с подходящ растителен модел на хранене нивата на кръвната захар, на пикочната киселина, на креатинина. Като в същото време стимулираме диурезата и излъчването на разградни продукти, както вече казах. По този начин правим нещо добро за организма.В случая обаче периодът е рисков и изпълнявайки повелята на християнската религия, включваме точно по средата на великия пост консумация на риба, животинска храна, призната от всички експерти за една от най-пълноценните. И добавяме на организма онези хранителни вещества, които са дефицитни в растителния свят.
- Всеки вярващ християнин пости. Вие казахте, че периодът е рисков. Как постите биха се отразили на отслабената през зимата имунна система особено на фона на заплахата от опасния коронавирус, заради който целият свят е в паника?
- Аз считам, че няма връзка. Въпреки че казахме още в началото – трябва да се застраховаме. Ако лицето е в т. нар. рискова възрастова група – деца, юноши, хора в златната възраст, хора, преболедували скоро инфекциозни болести, вирусни заболявания, претърпели операции, хронично болни лица – със сърдечно-съдови болести, с диабет, те трябва да бъдат консултирани преди пристъпване на толкова велик пост, какъвто е настоящият, от своя доверен лекар въз основа на личните си биохимични показатели, на здравния си статус към момента. Естествено се касае и за тези, които са в рисковата група – пътуващи по международни дестинации, рискови контингенти, които евентуално са предразположени от контакт с вируси от всякакъв характер, в това число и коронавируси. Те трябва стриктно да следват препоръките на своя лекар.Защото често пъти по време на пост не се използва разнообразието на растителния свят като цяло с всички видове растителни хранителни асортименти, а минаваме към едно монотонно хранене, което ни улеснява. Като посягаме към определени лесно достъпни евтини храни във всекидневието. А имаме нужда от близо 60 жизненоважни есенциални за организма хранителни вещества. Не можем да си ги набавим с еднообразно хранене. Освен всичко друго имунната система е от два вида подсистеми – едната е осигуряваща клетъчен имунитет, тоест клетките от белия кръвен ред, трябваме да имаме добро кръвотворене. И другата – хуморален имунитет, тоест изграждане на антитела. В това число и срещу коронавируса, и срещу всичко останало. Това са белтъчни структури. При всяко положение тези белтъчни структури имат нужда от внос именно на тези съставки, които обикновено са дефицитни в растителните храни. Или може да ги има като количество и като съдържание, но са трудноусвоими за човешкия организъм. Къде се намира най-биоусвояемото желязо – в месото, в рибата и в жълтъка на яйцето. В случая ги нямаме. Витамин В12, за да има кръвотворение – в растителния свят го няма или е много дефицитен. На трето място е биоусвояемият калций. Той ще бъде дефицитен, а участва в ензимните структури, които са отговорни за правилното производство на имунните клетки в организма. Витамин Д – той е мастно разтворим, присъства в по-мазничката риба и в някои млечни продукти, в случая ги няма. Селен – има го в ядките, в бобовите храни.
И оттук нататък, когато предприемаме такъв пост, трябва да се информираме как да съчетаваме храните, какво да изберем, за да поддържаме все пак имунната защита на организма на добро ниво, и на какво да разчитаме.
- Но не може да се каже, че постите са рискови и трябва да се избягват при заплахата от коронавируса.
- Не, не може. Абсурд. Но мога да кажа, че едностранчивото хранене с хляб и маслини, с филия със зехтин – така наречената бедняшка баница, с чубрица, сол и червен пипер – това не е достатъчно. В случая трябва да консумираме два пъти повече зеленчуци и плодове, но те са с високо водно съдържание и бързо напускат стомашно-чревния тракт и пак огладняваме. На второ място – да съчетаваме за добър белтъчен състав, близък до този на животинските храни, зърнена и бобова храна в един прием. Тоест боб и хляб, ориз и грах, нахут и ориз или просо. Сега ядат киноа предимно, но тя и българското просо са аналози. Едното обаче е нашенско и е почти органична храна, която няма нужда от намесата на човешки фактор, защото вирее по хълмовете и нищо не изисква. Тоест тя е биологично чиста храна. А киноата идва от неизвестни дестинации с много остатъци от химически субстанции, които са използвани при производството от несвойствени дестинации за бизнес. Ако е само от Южна Америка, където е родината на това растение киноа, окей. Но то идва от неизвестни дестинации. За закуска препоръчвам пълнозърнести зърнени продукти, ако може повече зърнени миксове – овесени ядки, ленено семе, сусамово семе, гарнирани с малко слънчогледово семе, с два ореха и отново с присъствие на много плодове. Витамин С е големият имуномодулатор, и то в големи количества – има го във всички сезонни нашенски зеленчуци и плодове, както и в цитрусите. Две кивита на ден го осигуряват. Гъбите имат над 300 биологично полезни съставки. Луковата група – лук чесън, имат алицин, противобактериални противовирусни субстанции. Полезни са различните билкови настойки, които са адаптогени – тоест адаптират организма към сменящите се температурни фактори на околната среда, които пък са предразполагащ фактор за навлизане и атака на вируси. Добре е да се приема чай от ехинацея, от джинджифил, от черен бъз. Прополисът също има мощно действие.Важно е да си осигурим зеленчуци и плодове от групата на т. нар. светофар – зелено, оранжево, червено плюс мораво. Чакаме да излязат пролетният лапад, копривата, спанакът, но в момента ползваме фризерните щандове за покупки. В момента имаме налична цялата зелева група – зеле, карфиол, броколи. Червени чушки капии – супер. Червени домати стерилизирани – супер, ако не можем да си купим парниковите. А и невинаги е необходимо да го правим, защото знаем, че те са с намалено витаминозно и минерално съдържание в сравнение с летните им аналози, от които са направени нашите консерви. Една лютеница е концентрат, ако е качествена, е супер. Останаха ни оранжево-обагрените – тиква, има все още, моркови има целогодишно. Да не забравяме моравото – цвекло, морав лук, мораво зеле. Цялата група на ягодовидните плодове – има ги във фризерните щандове.
Това е групата на най-голямо разнообразие от витамини, минерали, антиоксиданти и фибри, имунозащитни фактори. Но всичко това пак изисква и време, и средства, и ходене по пазарите, и търсене.
Кои са представители на желязото – пълнозърнестите зърнени продукти. Например просото, булгурът, елдата, нашенският боб, лещата, граха. Те са богати на желязо за кръвотворенето. Калций има в семената, омега 3 мастни киселини – в ядките.
Нека не забравяме, че християнската културна институция позволява човек да вземе решение по съвет от лекаря за определено по-кратък период от поста. Може би една седмица в началото и една седмица в края. Това важи и за много ангажираните и с натоварено всекидневие хора.
- По време на пости се набляга на хляба. Как да си опазим линията и да не качим килограми?
- Трябва да избягваме монотонността. И да не наблягаме основно на хляба. Той засища, лесно достъпен е, евтин. И с него обикновено попълваме глада си. Но докато се усетим, излизаме често пъти с няколко килограма плюс. Ето защо моят съвет е, ако планирате целия пост, направете си меню, което включва максимално цялото растително разнообразие, и правилно съчетавайте храните. Спазвайте петкратното хранене в определени часове на деня. Безразборното похапване, когато сте гладни, е рисково както за здравето на храносмилателната система, така и за трупане на излишни килограми.
Проф. Донка Байкова: Постите не са рискови за коронавируса, но трябва да се застраховаме
1 коментара