Кардиологът доц. Петровски: 5 часа на седмица в парка за силно сърце!    

Нормална физическа активност - джогинг, ходене, разходка в планината, в парковете 5 часа седмично, препоръчват лекарите. Този режим важи и за дни, в които има резки промени и амплитуди в температурите, които са характерни за пролетния сезон. Това обяснява кардиологът доц. д-р Пламен Петровски.
В преходните сезони специалистът съветва да се пие повече вода, да се внимава каква храна консумираме – като е препоръчително тя да е възможно по-витаминозна, да бъде лека, да не се прекалява с количеството. Идеалният вариант, за да ни се отблагодари организмът, е да се храним по 6 пъти на ден, но по малко, отколкото три пъти на ден обилно.

Дрехите също трябва да отговарят на определени условия - да може лесно да се махат или слагат в зависимост от усещанията на тялото. То трябва да може да диша, да не допускаме да се изпотим, да прегрее. Като цяло хората с проблеми трябва да са внимателни, а здравите да внимават само какво ядат и каква физическата активност имат. Резките температурни промени се отразяват върху организма и специалистите го виждат в техните амбулаторни кабинети, където напливът от пациенти със сърдечносъдови заболявания много се увеличава. „Пациентите с хронични сърдечносъдови заболявания винаги изпитват някакъв дискомфорт при резки промени на температурите. Особено тези, които са на постоянно лечение за хипертония, за сърдечна недостатъчност, за някои видове аритмии, за исхемична болест на сърцето. Това е, върху което аз имам преки наблюдения всекидневно. Естествено рязкото повишения в температурите, което се случва в тези дни, се отразява на съдовия тонус на човека. Промяната в температурите, към които той е адаптиран в зимния период, в прехода към летен период се оказват понякога доста неблагоприятен външен фактор за пациентите, казва специалистът.

„Слабо развита у нас е т. нар. първична профилактика. Ако си добре осведомен, че при нелекувана артериална хипертония шансът да получиш сърдечносъдов инцидент в близките 5 години е 15% , а баща ти е починал от мозъчен инсулт на 62-годишна възраст с неконтролирана хипертония, не е необходимо да си свръхинтелигентен, за да се досетиш, че ако не се погрижиш за себе си, съществува сериозна опасност да се превърнеш в инвалид на млади години”, допълва още доц. Петровски.

Болните със сърдечна недостатъчност се диспансеризират при личен лекар или кардиолог. Само в София (град и област) броят на хората с тази диагноза е 21 766. По-голямата част от тях се проследяват при своите лични лекари. 90% от пациентите със сърдечна недостатъчност са над 60 години, като жените са повече от мъжете. През 2019 г. столичните болници отчитат 18 711 случая на приети пациенти с диагноза сърдечна недостатъчност. Здравната каса пък е платила 324 млн. лв. от бюджета си за лечението на сърдечната недостатъчност в болнични условия. Най-много хоспитализации са отчетени в София и Пловдив, а най-малко – в областите Добрич, Видин и Търговище.