Повечето хора добре знаят, че за здравия качествен сън отговаря хормонът мелатонин. Неговото равнище в кръвта започва да расте примерно от 9 до 11 часа вечерта и достига своя пик към полунощ. За да бъде работата на мелатонина максимално ефективна, много е важно да се ляга преди 23 часа. И въпросът не е само в това, че „сънният” хормон помага за възстановяване на силите: той, освен всичко друго, регулира изработката на инсулин, подобрява работата на имунната система, защитава от стрес и допринася за профилактика на злокачествените тумори.
За това, че редовното късно заспиване повишава риска от развитие на най-различни заболявания, говорят многобройни изследвания. Учените открили връзка между лягането след полунощ и развитието на диабет от втори тип. Защо именно любителите на късното заспиване са склонни към метаболитни нарушения, точно не е известно. Според една от версиите виновни са все същите късни хранения и наднорменото тегло (пълните хора по-често страдат от инсулинова резистентност).
Според друга хипотеза причината се крие в нарушения на работата на циркадния ритъм, поради което се нарушават много обменни процеси. В това число значително се повишава нивото на захарта и инсулина след ядене, а количеството на лептина (хормон, който отговаря за усещането за ситост), напротив, намалява. Нарушава се и естественият график на изработката на хормона кортизол. Всичко това води до инсулинова резистентност и диабет от втори тип. Късното заспиване има и други странични ефекти – вдига кръвното, отключва астми и дихателни проблеми и предразполага към пълнеене.
Все още няма коментари