Историята на вещицата от Вюрцбург  

През 1620-те години княжеският епископ Филип Адолф фон Еренберг превърнал германския град Вюрцбург в ад на Земята. За период от едва няколко години там били изгорени на клада над 900 души – от бедни просяци, до богати търговци, съдии и дори малки деца. Страхът бил толкова голям, че хората започнали да правят доноси за своите съседи, за да спасят собствения си живот.

Бабел Шварц била красива, интелигентна и заможна жена от висшето общество във Вюрцбург, омъжена за уважаван градски съветник. Нейното богатство и независимо поведение обаче бързо я направили мишена за доноси. Така една нощ през 1628 г. войници нахлули в дома ѝ, а обвинението било най-страшното – вещерство.

Завистливи съседи клюкарствали и докладвали, че нощем се качвала на близкия хълм, където се събирала с дявола, унищожила лозята на града с градушка, извикана чрез заклинание, държала в дома си „магически прахове“ и черна котка.

В затворническите килии на Вюрцбург Бабел била подложена на изтезания с жестоките методи на тогавашната инквизиция. Всеки инквизиран „признавал“, защото никой не издържал на мъченията.

След дни на страшни изтезания Бабел най-накрая „признала“ всичко, което съдиите искали да чуят – че е ходила на сборища, че се е врекла на дявола и че е омагьосвала съгражданите си.

Но преди да бъде изведена на кладата, Бабел успяла да направи нещо невиждано. С помощта на пазач, когото подкупила с последната си останала златна халка, тя написала тайно писмо до съпруга си и го изпратила извън затвора.

Ето откъс от писмото на Бабел: „Скъпи ми съпруже... Прости ми, че признах! Всичко, което казах пред съдиите, е пълна лъжа. Не съм вещица, никога не съм виждала дявола и не съм вредила на никого. Но мъченията бяха толкова ужасни! Признах само за да спрат да чупят пръстите ми. Отивам на смърт невинна. Пази децата ни...“

На 4 ноември 1628 г. Бабел Шварц била изведена на градския площад във Вюрцбург. Като „милост“ заради пълното ѝ признание съдията наредил първо да бъде обезглавена, а след това тялото ѝ да бъде изгорено на кладата.