В Египет били открити първите хлебарници

Хлябът, който българина консумира всеки Божи ден е в центъра на стотици дискусии от години. Дали в него се слага утайка от кафе, вместо оцветител? Дали белите филийки изобщо са полезни?

Но къде се заражда рецептата на хляба, която познаваме и до днес? Отговорът е прост - още от каменната ера, категорични са историците. Нашите прадеди, живели преди повече от 3 милиона години бързо разбрали, че зърното става за ядене. Те обаче го консумирали сурово, защото до откриването на огъня оставали около 2 милиона години. Според археолозите, хората от каменната ера бързо намерили начин да стриват житото. Това, разбира се, то не било гладкото и фино брашно, което познаваме днес. На практика се получавала рядка каша с начупени семена.

Но историята безпощадно се движела напред и каменната епоха останала в миналото. Когато нашите предци изнамерили огъня, те решили да опекат своята каша. За целта я направили достатъчно гъста. И така се родила първата питка.

Годините и вековете продължавали да се търкалят, докато се родил Египет. Именно там се събрал целият опит на майсторите от изминалите вече векове. Поданиците на фараона решили бързо да развият идеята за хляба и да го продават на населението. По този начин се пръкнали и първите хлебарници.

Именно в Северна Африка се появява и първият квас. Историците смятат, че заради високите температури, някой от майсторите е забравил малко от готовото вече тесто. След това то е било добавено към новата смес. Опитните хлебари са открили мекото и нежно тесто, което се е получило. По този начин обикновените хора забравили за коравите питки. Първите, които записват новата рецепта обаче са гръцките майстори. Когато тя попаднала при тях обаче, бързо била развита до неузнаваемост. Опитните търговци превърнали хляба в истинска стока. Добавили в тестото мляко, мед, както и мазнина. Това мигновено вдигнало цената и го превърнало в храна на богаташите. За обикновените хора се правели и някои питки, но те били подобни на онези в Египет – корави и безвкусни.

Разбира се, месенето се пренесло и в Римската империя. Управниците веднага разбрали силата на хляба. Дори робите, които умеели да правят тесто стрували по-скъпо - десет пъти повече от гладиаторите. 
След като византийците разбрали за великото изобретение, те веднага изпратили свои хора, които да се научат да месят. Когато те се връщали в страната, започвали да изкарват прехраната си като пекари. Били единствените търговци, освободени от данъци и такси. Но наказанията за твърд или безвкусен хляб били жестоки. Майсторът можел да бъде публично унижен или направо изхвърлен от града.
Разказват, че през Средновековието италианците започнали да подобряват откритието, наследено от Рим. Именно те първи използвали бирената мая при приготвянето на питки. Благородниците хапвали пшеничени самуни, докато простолюдието - само ръжени.

Именно последният вид хляб обаче е голямата любов на руснаците. Те стават истински виртуози в приготвянето му. Добавят какви ли не маи и квасове. И до днес смятат, че той е по-добър от белия пшеничен. Старите пекари дори припомнят едно оплакване на граф Шереметиев до Пушкин. „По-лош е братко Пушкин животът в Париж. Няма какво да се яде. Черен хляб не може да се намери”.
Любовта на руснаците към филийките печено тесто била безгранична. Само преди няколко века те създават първия хлебен дворец в град Измайлово. Това всъщност била огромна пекарна - най-голямата в Русия, а може би и в света.

Хората обаче не подозирали, че ги грози Втора световна война и обсада на Ленинград. Руснаците отново били на мнение, че единствената храна, която може да ги съхрани е хлябът. Насред тунелите те започнали да месят питки от ръж и пшеница. В първите седмици добавяли овес, ечемик, соя и сладки корени, стрити на брашно. Но блокадата не падала, а гладът настъпвал все повече. Започнали да правят брашно от кюспе и мухлясало зърно, после от целулоза, след още време - от брезови пъпки и кора от бор. Използвало се дори напълно негодно мокро брашно. Понякога колите, носещи тайните доставки на храна били хващани и бутани в Ладожкото езеро. Специални екипи от обсадените, стигали до колите и прибирали чувалите с брашно. В средата винаги се намирало малко сухо. Мокрото се оставяло да изсъхне, но ставало на камък. Разбивало се постепенно, докато отново се превърне във фин прах. И отново се замесвал хляб, а обградените руснаци си осигурявали още няколко дни живот.

 
Величието на филийките
 
Според много от древните народи хлябът е много по-велик отколкото си мислим.
Жителите на южната ни съседка смятали, че ако не хапваш по няколко филийки на ден с храната, боговете ще ти се разсърдят.
Преди векове в Индия дори наказанията на престъпниците били свързани с хляба. Той бил забраняван за известно време на провинилите се индийци. Древният народ смятал, че всеки, който не вкусва тесто ще има нещастна съдба.
Индусите пък разказвали на своите ученици, че всичко е храна, но хлябът е „майка велика”.
Грандоманията на кралска Европа накарала Хенри IV да нарича себе си и крал на хляба, става ясно от документите от онова време.
 
Името дават гърците
Името на тестената храна, което познаваме днес, идва от древногръцките майстори. Смята се, че наименованието на най-важната храна на света идва от съдовете, в които са били печени питките в древността. Елините ги наричали „клибанос”. През вековете думата се изменила десетки пъти. Заедно с това станала неразделна част от повечето световни езици. Готите древното откритие „хлайфс”, германците „хлайб”, руснаците  „хлеб”, а по-късно украинците и естонците дали свои имена на насъщния.