Идат ли адски жеги? От 10 до 43 градуса през юли  

Най-ниските температури през юли у нас ще бъдат между 10 и 15 градуса, а най-високите – между 38 и 43 градуса, като по-ниски ще са по Черноморието. Това съобщи главен асистент д-р Красимир Стоев – синоптик в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Тази година през юли се очаква средната месечна температура да бъде над нормата, която за по-голямата част от страната е между 22 и 26 градуса, а за планините – между 6 и 14 градуса. Месечната сума на валежите ще бъде под нормата, която за по-голямата част от страната е между 60 и 90 литра на квадратен метър, по Черноморието и в долината на река Струма – между 30 и 60 литра на квадратен метър, а за планинските райони – от 70 до 120 литра на квадратен метър.

Юли започна с горещо време и максимални температури между 32 и 37 градуса, но впоследствие под влияние на преминаващ студен атмосферен фронт те ще се понижат и през повечето дни до края на първото десетдневие преобладаващите максимални ще са между 27 и 32 градуса. През повечето дни от второто и третото десетдневие на юли ще е слънчево и горещо. Вероятност за преминаване на слабо изразени атмосферни смущения има към 16, 23 и 30 юли, когато въздушната маса ще се лабилизира и на изолирани места ще превали и прегърми.
Абсолютните максимуми, регистрирани за нашата страна през юли, са от 40 до 44 градуса.

Проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН прогнозира, че у нас първата половина на лятото няма да бъде толкова екстремна, колкото през последните две години. По-сериозни горещини се очакват след средата на юли, като най-рискови ще бъдат големите градове заради „градски острови на топлина“, които допълнително повишават температурите.

По думите на проф. Гачев ние вече сме влезли в нов климатичен ред. „Горещите вълни не са ново явление, но стават все по-екстремни и преминават температурни прагове, опасни за здравето“, заяви той. И обясни, че измененията на климата са резултат от съвместно действие на природен процес и на човешки индуциран процес.
Над 1300 души са починали вследствие на горещата вълна, която обхвана Европа от 21 юни, съобщи Световната здравна организация. Температурите достигнаха 40 градуса в Белгия, във Франция – 43 и рекордните 45 в Испания.

Горещата вълна, която обхвана Западна Европа, би била практически невъзможна без предизвиканите от човека климатични промени. Те са причината резкият скок на нощните температури да бъде 100 пъти по-вероятен, отколкото преди само две десетилетия, предадоха ДПА и Ройтерс.

Учените предупреждават, че съчетанието от жега и висока влажност се превръща в сериозна заплаха за организма. Данните показват, че близо 45% от 854 града в 30 държави в Европа са на път да отбележат исторически рекорди по топлинен стрес.