Филип Кутев харесвал неграмотни певици

Първият Държавен ансамбъл за народни песни и танци в София започва работа на 1 май 1951 г. Преди това в поредица конкурси биват избрани най-талантливите народни певици, танцьори и оркестранти от цялата страна. Комисията е повече от внушителна. В нея влизат Филип Кутев, художникът Илия Бешков, писателят Димитър Осинин, Иван Кавалджиев, Драган Карапчански и др.

Първите три избрани певици са Йорданка Илиева от село Недялско – Ямболско, знаменитата Вълкана Стоянова от село Люлин – Ямболско, и Чародейката на Странджа – Магда Пушкарова от Малко Търново. След това в годините състава попълват едни от най-ярките ни народни изпълнители: Верка Сидерова, Димитрина Кунева, Мария Войнова, Дора Момчева, Надка Караджова, майсторът на кавала – Никола Ганчев, Досю Милков, Илия Димитров, Бойка Присадова, Недялка Керанова и още много други.
Наред със своя артистичен талант те носят и несметното фолклорно богатство на своите родни места. Всичко останало като теория, организация и т.н. се добавя от ансамбъла и благодарение на това той се превръща в една престижна школа за сценично фолклорно изкуство, каквато е и досега.

Основател и главен художествен ръководител на ансамбъла от неговото основаване е големият български композитор Филип Кутев (1903-1982), един от най-добрите познавачи на българската народна музика. Танцовата група се е ръководела от народната артистка – хореографка Маргарита Дикова, работила дълги години в областта на българските народни танци. За диригент е бил привлечен Иван Кавалджиев, за филолог фолклорист – Мария Кутева.

„През 1951 г. излезе държавно решение да се създаде фолклорен ансамбъл в България – разказва Филип Кутев в интервю пред БНР. - Повод за това беше руският народен хор „Пятницки”, който през 1949 г. гостува у нас и остави голяма следа. Заговори се защо и ние да не основем подобен състав, след като имаме толкова богат фолклор. Осъществяването на идеята и организацията възложиха на мен. Не беше лесно. Реших да събера най-талантливите певици, танцьори и свирачи от всички фолклорни области. След като това беше сторено, дойдоха битовите проблеми, но те също бяха решени. Най-важната задача пред мен беше накъде да водя ансамбъла. Първите участници бяха неквалифицирани. Съвсем умишлено бях предпочел самородните дарования, които са непосредствени, автентични. Подбирах песни със съдържателни текстове, красиви мелодии и богата метроритмика от различните региони на България. Ние извадихме народното творчество от музея и му дадохме нов живот. Моята „стратегическа цел” беше, след като изградя ансамбъла, цялата страна да се покрие с мрежа от подобни фолклорни състави. За щастие, това се случи без нареждане „отгоре”. От села и градове започнаха да идват при нас, да питат как да организират и те народни хорове и оркестри. В резултат на появата на ансамбли се създаде още едно движение – на народните събори. Там хората пеят и танцуват така, както са се научили от своите майки и бащи, баби и дядовци.”

Към началото се връща и Мария Кутева, съпруга на известния композитор: „Беше много трудно. По онова време Филип Кутев все още работеше в ЦДНА (Централен дом на Народната армия), където завеждаше музикалната част. Той убеждаваше своите колеги в необходимостта България да има фолклорен ансамбъл. Тогава вече имаше пиеси, създадени на фолклорна основа. Радвахме се на танцовата драма „Нестинарка” на Марин Големинов. Но това беше музика, написана с академични изразни средства. Най-голям ентусиазъм проявяваха композиторите, които работеха в тази насока – Петко Стайнов, разбира се, и Марин.

Един човек, който беше изключително компетентен и дълбоко убеден в стойността на новото начинание, много ни подкрепи малко след като ансамбълът беше създаден. Това беше композиторът Димитър Ненов. Постепенно съпругът ми убеди държавните институции, от които зависеше всичко. Той пое музикалната част. По негова препоръка Маргарита Дикова стана ръководител на танцовия състав, а Иван Кавалджиев се зае с оркестъра. За костюмите отговаряше Нева Тузсузова. Това беше щастие за ансамбъла, защото тя имаше същото виждане за нещата – да запази стила, но да се съобрази със законите на сцената. Понякога най-интересните качества на фолклорните образци се замъгляват, ако автоматично бъдат пренесени на концертния подиум. Първите песни, които Филип създаде, бяха само за да научи певиците да пеят в хор. Това бяха гласовити момичета без никакво музикално образование. Бяха толкова щастливи да чуят собствените си песни, изпълнени в ансамбъл.”

Свой творчески принос в развитието на култовия ансамбъл имат и другите негови художествени ръководители: Иван Кавалджиев, Живка Клинкова, Красимир Кюркчийски, Павлина Бедрова, Кирил Дженев, Мария Кънчева, Михаил Йорданов, Йордан Янакиев, Стефан Драгостинов и други.

Така с течение на времето в репертоара на „Филип Кутев” се появяват песни като: „Лале ли си, зюмбюл ли си”, „Кажи, Ангьо”, „Полегнала е Тодора”, „Планино, стара планино”, „Притури се планината”, ”Дай си, Васе, ръчицата”, ”Димянинка”, ”Прехвръкна птичка”, „Ой, калино, червена ябълко”, музикално-танцовите постановки: „Тракийска сватба“, „Еркечки танци”, „Събор в Софийско” и много други произведения, останали със златни букви в музикалната ни съкровищница.

“Това, което направи Филип Кутев, беше огромно уважение към тази култура. Той даде един много висок пример за това, че в тази култура може да се пипа само с чисти ръце. Не знам дали мога да давам прогнози, но смятам, че съхраняването на оригиналния фолклор трябва да бъде основната задача на нашата нация. За да могат да се раждат и нови автори, както има много нови музиканти, талантливи композитори, хореографи. Особено тези, които работят понастоящем в ансамбъл “Филип Кутев”. Познаването на оригинала, културата и таланта, които носи един композитор, е всъщност предпоставката, за да бъде създадено и ново изкуство”, казва дъщерята на Филип Кутев, проф. Елена Кутева.