Ако екипът на “Книга на рекордите Гинес” бе малко по-любопитен, не би пропуснал един забележителен рекорд. Постави го още преди повече от две десетилетия българката Вили Кожухарова. Тогава я нарекоха най-неостаряващия каучук в света. А рекордът й се състоеше в това, че повече от 20 години не бе слизала от сцената. Познавачите на вариететното изкуство знаят, че каучук се практикува не повече от пет. Американката Руби Кинг започнала на 15 и играла до 30 години. Това артистично дълголетие зад океана минава за рядко изключение. Счита се за сензация. Но само за тези, които не познават българката Вили Кожухарова.
Тя е уникално явление още от родилното
Когато вижда белия свят, тежи само 1800 грама. Отрано започва да пише разкази. Учителят й по литература обаче й предрича, че ще стане артистка, и й препоръчва да се стреми само към върха. Така ще бъде желана от всяка сцена.
На 24 години, когато другите от отбора се “пенсионират”, тя става състезателка по художествена гимнастика. Следва в тогавашния Висш институт по физкултура, радва се на майчинството.
Едно посещение в цирка преобръща представите й за изкуство. Тя вижда за първи път атракцията каучук. Опитва и с изненада установява, че може да прави номера като артистката. Дори по-добре.
Щастливата случайност и една приятелка я срещат с художника Теню Желев, който я води направо при директора на цирка. Той обаче не дава никаква надежда, маха с ръка и отсича: “На 24 години никой досега не е станал каучук”. След като я вижда какво може, й назначава преподавателка. В първия момент тя също е готова да си тръгне: “Стара си за тоя номер”. После заедно се захващат за работа. На изпита пред комисията обаче дали от тежкия грим, или от вълнението Вили припада. Но дори не помисля да се откаже. Една година след това същата тази комисия й отсъжда най-високата извънредна артистична категория.
Понякога любопитни почитатели влизат в гримьорната й и питат: “Имаш ли кости?”. Отвръща, че е нормален човек, но с изключително гъвкави стави. Че всичко се постига за кратко време, но с много труд. Че
нейният талант е дар Божи
Вили вече е звезда. Следва пътя, който е мечта за всеки артист. Играе в прочутата берлинска зала “Фридрихщатпалас”, в Швейцария, Австрия, Полша. Сцените на вариететата на Европа търсят и се радват на присъствието й. Група германци толкова се възхищават, щом виждат номера й по телевизията, че пътуват от София до Слънчев бряг, за да я гледат.
В тридесет поредни вечери в бара на хотел “Витоша” сядат двама мъже. Те са германец и канадец. Местят се от маса на маса. Записват, снимат... Накрая отиват в гримьорната на българката и питат: “От колко души се състои вашето семейство?” - “Аз, дете и куче”, отвръща артистката. “За детето ще осигурим добро училище. Ще има жена, която да се грижи за него. Същото се отнася и за кучето. От вас ще искаме само да играете. Ще сменим хореографията, костюма и името ви”. Освен това господата обясняват, че искат да направят голямо шоу, на което тя да е звездата. Сумата, която казват като начало на контракта, е почти космическа в сравнение с това, което взима досега. Предлагат договор за пет години. Две от тях Вили трябва да работи в Канада. После ще се премести в Германия.
След пет сезона ще бъде милионерка и може да спре или да продължи да играе за удоволствие.Обикновено за подобни ситуации хората казват, че птичето е кацнало на рамото й. При Вили е за първи път. Като човек на реда и закона обаче информира за предложението всесилното тогава държавно предприятие “София - концерт”. То продава българските артисти по света. Всичко е в ръцете на една овластена за целта дама. Там обаче, където господства бюрокрацията и милиционерщината, нещата се провалят. Птичето отлита от рамото на красавицата, за да не се върне никога повече.
Спектакълът на Кобрита е уникален. Той трябва да се види. Защото е невъзможно да разкажеш как една дама, висока 1,70 м, може да се вмъкне в такава миниатюрна стъклена кутия и после да затвори вратичката. Или как взема чаша с кока-кола, поставена на пода, като застава с гръб към нея, постепенно се прегъва на две, стига я с уста и на всичкото отгоре я изпива.
В периода на активната си работа Вили Кожухарова тренира по два часа всеки ден. Диетата й е драстична. Понякога само на плодови сокове кара по четири месеца.
Още докато е на върха, Вили знае, че ще дойде фаталният миг не само да слезе от сцената, но и да плати за радостта, която е преживяла на нея... “Къде е това момиче, каучукът, да му кажа колко много ще го болят ставите”, провиква се бивша колежка, докато я гледа как се готви за номера.
Още на 30 години лекари я предупреждават, че трябва да внимава с натоварванията. Тя обаче не спира: репетира номерата си до жестокост, амбицирана, преследваща докрай перфектната си визия. Иска да я харесват, да й се възхищават. Възрастната артистка обаче се оказва лош пророк: ставите й постепенно започват да си го връщат.
Диагнозата е жестока - гонартроза и коксартроза в напреднала форма
Ходи с патерици. Изходът е само един - операция. Вили обаче го отхвърля. Разчита на волята и ината си. Надява се, че с упражнения и хранителен режим ще се справи с проблема. Дълго време донякъде успява. Днес обаче вече усеща, че губи битката. Изследванията показват, че операцията не трябва да се отлага повече. Сумата, необходима за нея, е приблизително 20 000 лева.
Но Вили отдавна вече не е блестящата скъпоплатена актриса, а обикновена пенсионерка. Заслугите й за прослава на родината, всеотдайността й към професията и уникалният й номер са далечен спомен или напълно забравени. Колко ли години трябва да спестява от пенсията си, за да събере 20 000 лв.?
Мечтата на Вили е да ознаменува предстоящата си 70-годишнина на крака и на сцена. Като познаваме волята й, сме сигурни, че ще го постигне. Днес тя е баба на четири внучета и все така обаятелна. Само преди няколко години участва в италианска продукция на сина на прочутия режисьор Виторио де Сика.
Външната й красота обаче не само че не я е разглезвала, а тъкмо обратното - задължавала я винаги да бъде нащрек. Изключително самокритична и дисциплинирана, рядкост за повечето красиви съвременни момичета. “Никога не съм се възползвала от красотата си. Нищо не спечелих от вирнатия си нос, самоиронизира се днес Вили. - Май съм си “кобра” и по характер, но пък смея да мисля, че цял живот съм била жена с достойнство. Не съм се продавала нито за малко, нито за много!”.
Все още няма коментари