Тома Спространов: Жена ми е 100 процента инвалид, храня я с лъжичка!

Тома Спространов е един от най-популярните DJ и радиоводещи у нас. Култовото му предаване "Пулсиращи ноти" по БНР е легенда. Шоуто му „Любопитно петолиние“ продължава да се излъчва по Радио „Пловдив” всяка неделя. Той е един от откривателите на изпълнители като Лили Иванова, Васил Найденов, Богдана Карадочева, Росица Кирилова, „Щурците”, „Сигнал”, ФСБ... От брака си с англичанката Джудит има три деца - Георги, Филип и Мария, както и 8 внуци - всички те са се установили на Острова.
След развода той живее в София с приятелката си – известната музикална редакторка Гергана Лазарова, която дълги години боледува от паркинсон. Наскоро гръмна новината, че Тома Спространов разпродава плочите си, за да купува лекарствата на любимата жена.
Ето шокиращата му изповед.

- Тома, наскоро научихме, че продавате плочите от вашата уникална колекция за лекарства на вашата приятелка. Истина ли е това?
- Нямам нищо друго ценно, което да продам. Месечно за основните лекарства за паркинсона на Гергана, без да смятаме аспиринчетата и седалгинчетата, са ми нужни 235 лева. Здравната каса за едно лекарство, което струва 76 лв. за месец, прави намаление 6,20 лв. Направо да ги стреляш с картечница!
А хонорарът ми за един месец за предаването “Пулсиращи ноти”, което водя всяка седмица, е 124 лв. По 30 лв. на предаване. Допреди година получавах по 80 лв. и горе-долу свързвах двата края. А за предаването “Любими до болка” в сряда пък ми дават по 14 лв.

- Вие трябва да сте непрекъснато до Гергана. Тя не може да направи и крачка без вас...
- При болестта Паркинсон главният мозък не може да “каже” на краката да ходят, а ръцете треперят. Налага се да я храня с лъжичка, къпя я, подстригвам я. Тя е като едно голямо дете. Много рано сутрин й е по-лесно да ходи и правим съвсем мъничка разходка около нас в градинките, защото, ако й спрат краката, как да я върна? А ние живеем на петия етаж и нямаме асансьор. Така че всичко, което правим, е точно измислено, за да не стане беля. Винаги я държа за ръка, като вървим, за да не залитне. Един път залитна и се просна на улицата, краката й бяха целите в кръв. С две жени едва я вдигнахме.
Но по принцип тя усеща, когато краката й спират, аз се обръщам с гръб, хващам я за двете ръце и тръгвам назад с най-мъничките стъпки на света. Понякога се случва да се блъсна в някой стълб, разбира се, но се оправям. Преди няколко дена така за час и половина изминахме 250 м до нас и полечка-полечка през двора я качих. За човек, болен от паркинсон, непрекъснато е необходим придружител. Преди три години ТЕЛК й даде документ за 95 процента инвалидност без придружител. Как 95 процента инвалид да живее без придружител?! Сега ще обжалвам. Нека дойде човек вкъщи и да види, че тя нищо не може да прави сама. Сега аз съм придружител, а когато ходя на работа, идва сестра й, когато е свободна.
 
- Вие дълги години имате тайна любов с Гергана. Как започна вашата връзка?
- Гергана водеше предаване за хард рок и хеви метъл по “Хоризонт”. Беше и музикален редактор на моето предаване “Пулсиращи ноти”. С нея живеем заедно вече близо 30 години. Любовта ни започна стъпка по стъпка (усмихва се). Тя беше музикална редакторка на Сергей Джоканов. Като пътувахме из страната с автобуса да представяме предаването, все седеше до него и аз мислех, че е с него. Но в един момент “оградата се проби”... (дълга пауза). Но мога да ви кажа, че по-голяма любов е не бесният секс, който ни завладя тогава, а в момента – да се грижиш за болен човек, двамата да сте едно цяло - това за мен е истинската любов.
Тогава започнахме да се виждаме тайно. Това продължи дълги години. Един път отиваме на обяд у Борето Гуджунов, лека му пръст, и носим с Джудит подаръци от Англия на малкия му син Кристиян. Той остана много доволен. След няколко седмици пък им отидохме на гости с Гергана. След време пред жена ми малкият Кристиян ме попита невинно: Чичо Томе, ти защо имаш две жени? Джудит се направи, че не чува. Но мина още време, на нея й писна и ми каза: Щом толкова много искаш да търчиш подир твоята Гергана, върви си при нея и се грижи за твоята болна! Това беше преди няколко години. Тя имаше ученици от Английската гимназия, които са адвокати, и разводът стана за половин час.
 
- Как се решихте все пак да разпродавате плочите си?
- Имам плочи цели стени. Направил съм си дървена фонотека по мой модел, за да може в една секцийка да стоят прави 10 албума, да не се мачкат, да не са наведени, да не се прашат. До нас, на ул. “6 септември”, е “Дюкян Меломан”. Влизам и виждам как хората, които имат грамофони, си купуват моите плочи и това ми стопля сърцето. Даже продавачката си купи плочи на Джими Смит, кралят на хамонд органа. Три момчета, българчета, които живеят в Австрия, питали: “Дали Томата е запазил първите албуми на “Контрол” и на “Импулс” с Илия Кънчев, на Милена първия албум?”. Ами да, аз ги имам. Друг човек търсил джаз формацията “Бели, зелени, червени”. Те са пловдивчани и са ми подарявали по няколко от всичките си албуми с автографи. Дадох в магазина и няколко албума с подписа на Гошо Минчев.
Много от тези плочи, които нося в магазина, аз вече не ги слушам. Едно време се бях запалил да събирам Майлс Дейвис, Царя на тромпета. Сега никак не ми се слуша нито Майлс Дейвис, нито Джон Колтрейн, нито техният куул джаз, който е голям миш-маш. Но навремето беше мода.
Хората са запалени да имат плочи от винил. На седмица ми дават горе-долу по 60 -70 лв. от продажбата на мои плочи. Все някой минава да купи, все някой е поръчал. И така си набавям липсващите средства, за да купя лекарства и най-насъщната храна.
Аз нищо скъпарско не купувам. А и моята приятелка е вегетарианка и ядем вегетарианска храна. Сега като сварих една тенджера хубави картофки, които са много евтини, два-три дена си ги ядем - ту с малко майонеза, ту с масълце... Или някой път чуквам две яйца и с малко картофи става някаква постна манджа. Така че ние не ядем скъпо. Аз не пуша, не пия - не харча пари нито за алкохол, нито за цигари. Радиото, слава Богу, е близо, а и всички други разстояния в София ги изминавам пеша, не ползвам карта за транспорт. Радиото ми плаща мобилния телефон, за да мога да се свързвам с музикантите за предаването и да не харча пари поне за телефон.

- Някой помогна ли ви досега?
- Колегите ми от “Музикална редакция” към програма “Хоризонт” на БНР предприеха мерки и откриха благотворителна сметка за Гергана. Включи се и радиосекцията към СБЖ. Обади се и Анжела, която беше сътрудничка на Гергана дълги години. Каза ми, че съобщила по интернет. И сега всички рокаджии и рок групи събират средства на същата сметка.
При мен пристигна и представител на фирма “Рефан” в Пловдив и каза: “Ние сме от Пловдив и искаме да спасим вашите плочи!”. Изпращал го директорът, който пожелал да купи всичките ми плочи, да ги запази и по този начин да ми помогне. Имал идея да ги сложи в големия хол на сградата на фирмата и да направи постоянна изложба. Те имали намерение да направят интернет радиостанция. Попитаха ме дали искам всяка седмица да ми се обаждат да им съобщавам последни музикални новини от България и от световната сцена. Съгласих се. Но имам плочи, които са ми много ценни, които няма да дам.

- Доколкото знам, и вие не сте съвсем добре със здравето. Миналата година ви правиха операция на вените?
- Аз имам три операции на краката. Имам разширени вени, надути като въжета, и трябва да се изрязват. Лягам на масата – с флумастер рисуват какво трябва да се реже, какво трябва да се маха – режат се цели парчета надути вени, пак се свързват - сложна операция, слагат ми упойка в кръста, за да не боли…
При последната операция миналата есен ми изрязаха сраснати вени от бедрото. На единия крак имам 135 шева. Не мога да ходя с къси гащи през лятото, защото е грозна гледка. Имам тромбофлебит, а той е убиец - ако ти влезе едно тромбче в сърцето, умираш светкавично! 

Валерия КАЛЧЕВА