„Гордея се само с едно – че мога да обичам ужасно много“, казваше Чочо Попйорданов. Любимият на всички ни талантлив актьор напусна този свят на 5 май преди дванадесет години. Той си отиде по нелеп начин, падайки от висока стена на частните боянски гробища през 2013 г.
На 11 юни Чочо щеше да навърши 61 години.
Ето още откровения, споделяни от него през годините:
„Най-тежкото нещо, което може да ти се случи в живота, е да те предадат.“
„Възпитан съм да изрека нещо, ако ми е дошло до гуша. Не понасям несправедливостта и винаги реагирам.“
„Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е.“
„Най-грешната представа за мен е, че съм един пияница, който навремето е бил много симпатично момче.“
„Аз съм вярващ човек и знам, че мен има кой да ме пази.
Същите думи ми каза и Андрей Баташов. Разговорът ни се случи броени седмици, преди той да си отиде от този свят. Попитах го има ли нещо, от което се притеснява, а отговорът му беше: „Не. Мен има кой да пази“, и посочи с пръст нагоре, към Бог. Каквото е писано, писано е… Той беше вярващ човек, мой приятел, добър професионалист, велик актьор. В тази абсолютно селска и нецивилизована държава все още хората си тръгват обидени. И той е бил един от тези хора независимо от духа и от волята си. Това е.“
„Човек никога не си отива от този свят, все нещо от него остава тук.“
В театъра и киното Чочо Попйорданов умело успяваше да се превъплъти във всичко. Талантът му беше огромен. В живота блестеше със своята интелигентност, чувство за хумор, благородство.
Нямаше човек, който да не го обича, твърдят неговите приятели. Когато умира, Иван Ласкин казва за него: „Чочо беше обичен човек. Само обич лъхаше от него. Едно голямо слънце. Не беше предател, нямаше такива наклонности. Винаги можех да разчитам на него, както и той на мен. Бяхме много близки приятели в един момент от неговия и моя живот. Човек слънце. Каквото и да ти беше настроението, той винаги можеше да ти го оправи“.
Христо Мутафчиев разказва как са се запознали с Чочо: „Аз бях войник в Карлово през 1987-1988 г. Там се правеше фестивал на българския актьор и се прожектираха филми. Имаше и награди. Тогава бяха поканили Чочо Попйорданов, Аня Пенчева, Джоко Росич. Вечерта на площада имаше открита дискотека и аз се измъкнах и отидох да танцувам брейк. Оказа се, че бях танцувал в кръга, в който е бил и Чочо. Когато се изправих, бях застанал срещу него и той ми каза: „Пич, много си добър“. Отговорих му: “Да, и ще ти ставам колега. Следващата година ще кандидатствам в НАТФИЗ“. След това влязох в академията и първата постановка, в която се срещнахме, беше „Сън в лятна нощ“. Тогава му припомних как сме се запознали и постепенно станахме изключително близки приятели“.
Приятелството между двамата става още по-силно при взаимната им работа по сериала „Дунав мост“. Петър бил в ролята на Диаманд Диамандиев-Джими, а Христо – циганинът Ачо, бивш откачен затворник. Те били постоянно заедно, а забавните случки по време на снимките нямали край.
Все още няма коментари