Татяна Лолова: Не се чувствам звезда, защото съм слънце!

Наричат Татяна Лолова кралицата на театъра и е сред най-популярните и обичани български актриси. Танчето не престава неуморно да играе роля след роля. Откриваме я в Театър 199 минути преди да започне спектакълът “Дуенде”, поставен специално за нея. Талантлива, умна, усмихната, земна.
А ролите й са неизброими – в театъра и в киното се помнят и са обичани. На въпроса как се чувства като звезда, Татяна отговаря: “О, никак, аз не съм звезда, аз съм слънце”.

- Какво поддържа усмивката на Татяна?

- Животът ме кара да се усмихвам. Той е много кратък, колкото и дълги години да трае, и си заслужава да намериш радостта в този кратък живот. Защото е такова щастие точно теб да те е избрала природата, космосът или който избира – да бъдеш на тази земя, да бъда с вас, да бъда с него, с него, с него, с тези, които ще напълнят салона. И да преживеем щастливите мигове на този тъжен, труден, нервен живот, който си заслужава.
 
- Какво си пожелавате?
 
- Пожелавам си здраве и докато ме има, ако може, да продължавам да играя, като се старая да търся дуендето, което понякога не докосва твореца до края на живота му, но всички творци се стремят към това дуенде, което е трудно за обяснение, но е нещо много хубаво. Защото това е сливане на душите, на тези, които го правят, и тези, които го приемат – леко се издигаш над земята, казват, и става нещо прекрасно като усещане.

- Имате над 50 години брак, каква е вашата рецепта за семейно щастие?

- Чувала съм, че някои хора от публиката мислят, че аз и един път не съм женена, че нямам деца. Други пък си мислят, че кой знае колко пъти съм се женила.
 
За пръв път признах публично за двата си брака по повод анкета на лондонското издание на "Кой кой е"
 
Във въпросника имаше специални графи за първи и втори съпруг. Видях, че Шърли Темпъл и други известни актриси бяха признали. Та и аз реших да си призная. Първият ми законен мъж беше хидроинженер - Евелин Монев, с него направихме сватбено пътешествие с мотор "Вятка" до морето. Разводът мина съвсем кротко, просто не бяхме един за друг.
А мъжът, в който все още съм влюбена и е неотлъчно до мен от 1963 г., е Светослав, но всички му викат Славе. Свърза ни Сатиричният театър, където Славе работеше като реквизитор.
 
Преди да се роди синът ни Сава, Славе все ме питаше "Танче, нали ще имаме десет деца?". След появата на Сава, който се роди седмаче, Славе пое огромна част от грижите за бебето и скоро запя друга песен - "Танче, другите девет... без мен".
Най-важното нещо в семейството е мъжът и жената да имат общи теми за разговор, да имат деца и внуци и да могат да мълчат заедно. Това е магията. Ако ме питате,
 
мъжът ми не подарява цветя, защото моите почитатели ми подаряват
 
Иначе неговото любимо цвете е бяла гладиола и понякога ми купува, за да си ги гледа той.
Иначе, още когато се загаджихме, повечето приятели предричаха, че ще издържим заедно не повече от три-четири дни, но ето че сме заедно от 51 години и все още закусваме заедно в леглото всяка сутрин. Приготвяме заедно закуската от вечерта, сутрин ставаме, мием се и отново се озоваваме в постелите с вече топлата закуска, много е приятно. Така се зареждаме с енергия.

- Повечето ваши колеги се оплакват, други се държат като обидени пенсионери, а вие сияете. Как го правите?

- Творци пенсионери няма, е, обаждат се годинките, то е ясно, но тялото е инструмент за актьора, той е длъжен да го поддържа, а това струва пари. Затова съжалявам, че съм отраснала във време, когато казваха, че парите нямат значение. А колкото до млади или стари колеги, какво значи млади, млади са 15-годишните, всички останали сме стари. Няма конфликт между поколенията с хора талантливи и с бистър ум, има проблем с тъпи млади и тъпи стари. Това е!

- Кое е любимото занимание на Татяна?

- О, обичам да пътувам. Говоря всички езици. Не ги уча, те сами идват, говоря безобразен френски, но не млъквам. Преди година бях в Португалия и нямах никакви проблеми с комуникацията.
 
Където и да се озова по света, мога да се разбера с всеки
 
Но съветвам младите да учат езици, защото, за съжаление, много малко хора на земята знаят точно български език.
- Кое е вашето дуенде?
 
- Дуендето е сила, а не поведение, то е борба, а не понятие. Един стар майстор китарист ми каза: “Дуендето не е въпрос на умение, а на истинска, жива форма, на кръв, на древна култура, на създаващо действие. Тази тайнствена сила, която всеки чувства, но никой мислител не е обяснил”, всъщност е духът на всичко земно...
Човек знае как да търси Бога било по грубите пътища на отшелника, било с изтънчеността на мистика. И дори когато ние трябва да възкликнем с гласа на Исайя: “Наистина ти си скрит, Господи”, всъщност Бог показва светлината на своя огън на тоя, който го търси. А когато търсим дуендето, няма карта, нито знания да ни помогнат. Всичко, което се знае за него, е, че то кара кръвта да пламва до болка, че то изчерпва, че то отхвърля цялата сладка геометрия, която човек е научил, че скъсва с всички стилове... За живота е важно да има настроение, обич и храна за тялото.

Паулина БОЯНОВА