Кристина Белчева: Ще бъда най-добрата свекърва!

Всеки път когато съм ги виждала, съм се спирала да им се любувам, дори и когато просто минават край мен на път за някъде. Една хубава двойка, макар и на възраст, при която – видимо – си личат все още и любовта, и привързаността, и принадлежността един на друг.
Винаги хванати или опрени един на друг, като клончета от едно и също дърво. Поетът, певецът, композиторът Михаил Белчев и актрисата, певицата и телевизионната водеща Кристина Белчева. Криси, винаги отзивчива и ласкава, се съгласи на това интервю няколко дни след рождения й ден.
 
- Кристина, наскоро имахте рожден ден, как прекарахте празника?

- Прекрасно! Аз обожавам празниците и винаги настроението ми е изключително. Близките ми хора го усещат и правят всичко възможно да съм щастлива. Тази година празнувах традиционно първо с колегите и след това, вечерта, със семейството и близки приятели. Беше изумителен ден. Толкова хубави думи, истински хора, искрени пожелания и приказни цветя!

- Какъв беше неочакваният подарък?

- Аз се радвам като дете на всеки подарък и всеки е неочакван, всеки е изненада.

- Съпруг, който ви обожава и винаги говори с благодарност за вас, и син, който е майчина мечта и гордост – достатъчно ли е това, за да си кажете, че сте щастлива?

- Това е най-важното в живота и се учудвам, когато някой не го оценява. Мишо и Константин са хората, без които не мога, и се моля Бог да ми ги пази. Моля се и за моята майка, която ми е живичка и здравичка. Преди време чух една жена по радиото да казва „щастието е да отиваш с радост на работа и вечер да се връщаш с радост вкъщи”. И като се замислиш, да, това включва всичко. Толкова е просто, а понякога не го забелязваме.
 
Щастието е и светоусещане, любов!
 
Когато човек е със събудени сетива за доброто и красивото, няма как да не е щастлив.

- Всеки родител в тези смутни и тревожни времена се пита: какво дадох на децата си, достатъчно ли беше, за да оцелеят, какво ги чака занапред?

- Константин е всичко, за което съм мечтала. Умен е, кадърен е, обичан безкрайно и мисля, че досега беше предпазен, а и той си има изграден характер, вкус, естетика, които го закрилят. Ако имате предвид възможностите за младите хора в България, ще ви отговоря с една оценка на Косьо. Той един ден ми каза: „Мамо, в България не ми харесва нито качеството на работа, нито таванът на възможностите!”. Той е перфекционист във всичко, с което се занимава, и не понася компромиса. Съвсем нормално е това - той е на 20. Радвам се, че все пак си обича България и не пожела да отиде на друго място, а имаше възможност. Знам, че го прави и заради нас, и се страхувам да не му объркаме живота.

- Всяка „мъжка майка“ рано или късно почва да мисли каква снаха ще й се случи? Каква снаха искате, Кристина?

Аз със сигурност ще бъда най-добрата свекърва.
 
Винаги съм искала момиченце и съм сигурна, че ще обичам снаха си много
 
Аз съм такъв характер, че намирам път към всеки. С обич всичко се постига. Като обичаш детето си, няма как да не обичаш тази, която го прави щастлив, а ако не - той да си решава. Винаги съм го подкрепяла във всичко. Дори и в негови инициативи, които за някои са безсмислени. Но се радвам, че е мъжко момче.

- Успявате ли истински да общувате със сина си, с неговите връстници? Струва ли ви се понякога, че те говорят на друг език, имат странни вкусове, постъпват чудато... сякаш са извънземни?

- Много ми е забавно с тях. Неговите приятели са чудесни, интелигентни и възпитани деца. Имат многостранни интереси, занимават се с интересни и умни неща, спортуват, ходят на кино, концерти, театър и слава Богу - не понасят чалга. Не мисля, че са извънземни.

- Стигат ли ви парите?

- Зависи за какво. Не съм алчна, но в България заплащането е нечестно. Бих искала да имам достатъчно пари, за да запишем нови песни, да направя детски общообразователен арт център, в който децата да бъдат запознавани с различни изкуства и умения, да помогна на Константин да завърши студиото, за което мечтае и заслужава... За разни такива неща. Не мечтая за пътешествия и излишен лукс, има по-важни неща.

- За какво отиват по-голямата част от паричните постъпления в семейството ви?

- За интересите на Косьо.

- Здравната система удовлетворява ли ви?

- Да са живи и здрави българските лекари! Имаме големи специалисти, но... самата система е като цялата ни държава – срутена, недействаща...

-Какво правите, когато се усетите в лошо настроение?

- Нямам време за лошо настроение. И смятам, че човек поне против лошите настроения може да си измисли лек - той е в главите ни. Начин на мислене. Сам си избираш дали да се усмихваш на света, или да го мразиш. Човек, когато е жив и здрав и близките му са живи и здрави, другото не си заслужава да се мусиш и цупиш.

- Ако можеше да се върнете назад, какво бихте променили в живота си?

- Никога не мисля за това. Винаги гледам в днешния и утрешния ден.

- Какъв е въпросът, на който искате отговор в часовете на безсъние?

- Защо целият свят върви към духовен упадък?

- Сблъсъкът със злото?

- Имам радостта да общувам със светли и приятни хора. Но сблъсъкът с опростачването е неизбежен. България не заслужава това.
Новините за атентатите по света какви чувства и мисли извикват у вас? Чувствате ли се застрашена, изплашена?
- Страшно е. Моля се за някакъв изход – трябва да се намери кой да го измисли. Надявам се да се овладее този конфликт.

- Какво бихте казали на връстниците си от тази трибуна?

- Връстниците ми? На кои по-точно? На тези, на каквато възраст съм, или на тези, на каквато възраст се чувствам?
 
Възрастта е състояние на духа, така че им казвам – не се страхувайте от годините!
 
Моите връстници са все още енергични, трудоспособни, в разцвета на своите дарования и умения. Мисля, че сега е НАШЕТО време, времето на моите връстници. И това е добре, защото не е късно да направим много неща, ние сме хора подготвени, с опит, енергия, идеи и умението да ги осъществим.

- За какво стигат или не стигат времето, силите?

- Никога времето няма да ми стигне да съм с Мишо и Косьо.
Един живот със сигурност не стига...