Ален Делон на 80: Старостта ме ужасява!

 Той може да се похвали не само с впечатляваща кариера, почитателки от няколко поколения и слава, която ще го надживее.

Историята на живота му може да накара дори връстниците на внучките му да затреперят от вълнение. Той не е нито добър, нито лош, не е даже романтичен герой, въпреки сърцата, които е разбил. Той си остава най-популярният изкусител на Франция, въпреки годините, дълбоките бръчки и лошата слава...
 
 
Днес вече нищо не може да ме изненада, казва Делон. Съвременното кино не ми е по вкуса. Малко са режисьорите и актьорите, които са истински професионалисти. Неудачници много, а таланти малко. Просто ми е скучно да гледам новите филми. Много съм преживял в живота и на снимачната площадка. Днес ме ужасява старостта. По-точно не тя, а омерзението да се чувствам безпомощен. Надявам се тежките болести да ме подминат.

Никога не съм се замислял дали бих искал да живея вечно

Защо не, ако нямам проблеми със здравето?! На мен ми харесва животът ми и това е прекрасно, споделя актьорът, който на 8 ноември навърши 80 години.

Делон влиза в киното чрез една своя любовница – актрисата Бриджит Обер, най-известна с ролята си в “Да заловиш крадец” на Алфред Хичкок. През май 1957-а той се появява под ръка с нея на фестивала в Кан. И точно там, буквално на улицата, го забелязва импресариото Жорж Бом, който сключва договор с него и започва да го представлява. По това време Делон, който ходи с кожено яке, имитирайки един от своите тогавашни идоли, Марлон Брандо, е абсолютно див и неконтролируем  – освен редовните запои из парижките нощни заведения, той винаги носи в якето си пистолет, дори при един скандал с приятелката си Обер стреля по колата й. Винаги е бил леко ненормален, твърди приятелят му и колега Жан-Клод Бриали.
Малко след филма зарязва Бриджит Обер заради друга актриса – прочутата красавица Роми Шнайдер. (По-късно, през 1969-а, двамата с Роми ще направят незабравими роли в „Басейнът” на Жак Дьоре.)

Постепенно през 60­те актьорът се превръща в една от най-големите звезди на френското кино и се наслаждава докрай на славата си

След Роми завързва връзка с друга красавица – Франсин Канова, която скоро приема артистичното име Натали. Двамата се женят през 1964-та, а тя дебютира в киното край мъжа си в може би най-незабравимия му филм – „Самурай”. Делон, вече прочут и с живота си на ръба, става направо жива легенда. И то не само във Франция, а и в Италия – където се снима заедно с Бърт Ланкастър в „Гепардът” на митичния Лукино Висконти. Междувременно не спира да парадира с приятелството си с лидерите на марсилската мафия.

Според него единственото нещо, което мъжът не успява да разбере докрай, това е жената.

Жените са чудо на природата. Невъзможно е да ги разбереш, още по-невъзможно е да си обясниш същността им

Тях можеш само да ги обичаш и да им се възхищаваш, казва той. Разбира се, винаги ме е удивлявала тяхната убеденост, че вечната любов съществува. Тя е възможна, но само ако единият от влюбените не е между живите. Нищо не е вечно. Винаги се намират обстоятелства, които да убият любовта.
Ако Господ ми бе дал възможност да променя едно-единствено нещо в досегашния си живот, аз не бих допуснал да си отиде от мен любимата ми жена. Не, не говоря за Роми Шнайдер. Тя беше прекрасна, но с нея живеехме в различни измерения… Но не бих позволил да си отиде от мен майката на двете ми по-малки деца - Розали ван Бремен. Тази удивителна жена ме дари с най-голямото щастие в моя живот - дъщеря ми Анушка и сина Ален Фабиен. Болно ми е, че се разделихме. Но животът ни поднася неприятни изненади.

През целия си живот съм правил всичко заради другия пол. Мечтал съм да отдам на любимата си цялото си сърце. Но, уви!

Казват, че и най-голямата любов умира след три години. Мисля, че за всяка двойка „гаранционната възраст“ на чувствата е индивидуална. Например със съпругата ми Мирей Дарк живяхме в хармония и се  обичахме 15 години. Понякога размишлявам струва ли си да се върнеш към стара любов.

Когато бях млад, не би ми хрумнало подобно нещо, но сега се замислям и ми се струва възможно. С Розали също живяхме 15 прекрасни години. Признавам, че моят навик да бъда до болка откровен я изкарваше от нерви. А пък мен ме дразнеше бърборенето на приятелките й.

Аз самият имам прекалено много недостатъци, за да се тревожа за чуждите. Парите са средство да постигнеш целите си. Те никога не са падали при мен от небето. Затова ги ценя. Случва се да давам пари в заем или просто да помогна на някой нуждаещ се, но избягвам да говоря за това.

Гордея се не с щедростта си, а с моите деца. Те са чудесни

Когато се погледна в огледалото, мисля за младостта. Понякога ми се струва, че съм дал прекалено много интервюта. Омръзна ми да говоря за себе си. Дори ми се струва, че журналистите са измислили целия ми живот. Всеки човек има право да прави заключения, смятам за нормално пресата да се изказва за мен както желае.

Всички факти от живота ми са известни, но ми е трудно да кажа коя част от него е била най-щастливата. В един период съм се чувствал свободен, в друг - любим, в трети – успял, казва актьорът. Мисля, че щастливият човек е онзи, който е сбъднал мечтите си. Затова не мога да отговоря на въпроса каква е разликата между „живея“ и „съществувам“.