Активистът Тошко Йорданов влезе на консултации при Радев с маска „Мутри вън“, а после се върна в офиса да докладва на шефа си – мутра.
Да искаш да пребориш мутрите, когато цял живот слугуваш на една от най-големите, е, меко казано, нелепо. Изхвърли първо началството, дай личен пример, после се погрижи за народа.
Професионалното и интимно битие на Тошко винаги се е изчерпвало с баналността да бъде разсилен на Слави Трифонов. Да се вози в мутренските му бронирани джипове, пазен от въоръжена мутренска охрана. Да пише сценарии за мутренските му скечове и песни, да се черпи в мутренските му имения, да поддаква по време на мутренските запои с други мутри – от ВИС, от СИК, от Мултигруп, откъдето падне, да се издържа с мутренските му пари от офшорни сметки зад Океана.
„Има такъв народ“ е партията на мутрите и чалгата. Лустрация на мутрите означава лустрация на председателя на партията и почти цялата членска и електорална маса.
Така че нека Тошко поиска нещо по-просто. „Мутри вън“ е амбициозно и житейски правдиво, но в неговия случай граничи с оксиморона.
А и не го очакваме. Очакванията ни от тази партия са напълно тъждествени с профила й – силово налагане на мутрочалгата и агресивната простащина като официален лайфстайл в българската политика и управлението на държавата.
Например, Тошко да продължава да псува журналисти в ефир и да дремуца на публични събития в Народното събрание...
