Петър Волгин: Глупостите на Ники и другите подмазвачи излагат България  

Ротационният премиер, който напоследък твърде силно се е вживял в ролята на външен министър, направи задължителното за всеки евроатлантик поклонническо пътуване. Имам предвид посещението му в Киев. Това е задължителната дестинация за всеки човек, бил той звезда от шоубизнеса, правителствен ръководител или обикновен подмазвач, който не може да заспи, ако не е убеден, че е направил всичко възможно, за да получи признание от страна на статуквото. Ники, както и останалият обслужващ Посолството персонал, кой знае защо наричани българска правителствена делегация, изговориха в Киев всички клишета, които се произнасят в подобни случаи. В центъра на изказванията бяха, разбира се, обвиненията към „лошата Русия“ и хвалбите към Украйна, която „героично се сражавала за свободата на Европа като цяло и на България в частност“. Основният проблем на това говорене дори не е липсата на собствена мисъл. Основният проблем на тези папагалски речи е отдавна изтеклият им срок на годност. Нито ситуацията на бойното поле в Украйна, нито дипломатическите усилия за спиране на войната предполагат използването на такива елементарно черно-бели фрази от страна на нашите официални лица в Киев. Върхът на глуповатите изказвания, разбира се, беше това как България щяла да си промени Наказателния кодекс, за да можела да „съди руските лидери и военачалници“. Отсега си представям как само при мисълта за подобна перспектива хората в Кремъл треперят от страх.

Денков и придружаващите го лица не само излагат България с подобни слагачески пред чуждите началници изказвания. Тези наши управляващи са тотално неадекватни на актуалните събития. От месеци инициативата в бойните действия в Украйна е на страната на руските войски. Вече никой, дори и най-отявлените русофоби, не говори как „Русия ще загуби войната“. И още нещо много важно има. Украински официални лица вече открито говорят неща, за които доскоро не са смеели и да мислят. Андрей Ермак – съветник на президента Зеленски, каза, че се обмисля възможността Русия да бъде поканена на бъдеща мирна среща на върха. До съвсем неотдавна подобни предположения бяха табу. В Украйна дори приеха закон, който забранява воденето на преговори за мир с Москва. Само че реалността винаги печели при сблъсъка с нереалистичните желания. Едва ли има нормален човек, който да не разбира, че няма как да има смислени преговори за мир в Украйна без участието на Русия в тях. Май само нашият ротационен премиер и истеричната антируски настроена групичка около него не осъзнават този факт и продължават да предъвкват отдавна изгубили каквото и да било значение думи.

Смисълът на подобни овехтели рецитации е само един. Целта е за пореден път тези рецитатори да бъдат забелязани и оценени от началниците в Брюксел и Вашингтон. Все пак предстои ротация и властимащите правят всичко възможно, за да минимализират опасността от загуба на позиции. А точно в навечерието на въртележката във властта коалиционните партньори изиграха поредния си нескопосан театрален спектакъл. ПП-ДБ сътвориха някаква недомислица, наречена меморандум, и я предоставиха на съучастниците си във властта с нахалното настояване, че ГЕРБ веднага трябвало да я подпишат, иначе директно сме отивали на избори. От самото начало беше ясно, че този елементарен блъф е обречен на провал. Просто защото именно ПП и ДБ имат най-малък интерес от провеждането на предсрочен парламентарен вот. Тяхната електорална подкрепа непрекъснато спада най-вече заради лишената от всякакви принципи колаборация с ГЕРБ и ДПС. И Делян Пеевски не пропусна да напомни на „приятеля си Христо“ този факт. Да, новият съпредседател на ДПС стори това, използвайки типичната за него неособено официална лексика, но пък каза самата истина. Метафората за седящия в скута на Пеевски и доволно пийващ мазно турско кафе Христо Иванов стана толкова популярна именно защото отговаря на фактите. Още от момента на формирането на тази управленска коалиция стана ясно, че доскорошните активни борци срещу „модела Борисов“ и „модела Пеевски“ нямат нищо против да се гушнат тъкмо с физическите въплъщения на въпросните модели. И целта на тази близост е повече от ясна – колкото се може по-дългото пребиваване във властта. Всичките дългогодишни приказки на лидерите на ПП и ДБ за „борба с корупцията“ и „модернизиране на България“ винаги са били само параван, който трябваше да скрие болезненото им желание да бъдат на власт. И за да реализират този си неистов копнеж, тези хора са готови да се настанят във всеки скут.

Ето защо са особено смешни заканите на Кирил, Асен, Христо и останалите от тази евроатлантическа дружинка, че ако коалиционните партньори не ги слушат, те щели да предизвикат избори. Тези хора по най-безпардонен начин се отказаха от всичките си досегашни послания само и само за да се доберат до властта, а днес ни карат да повярваме, че биха се отказали с лека ръка от нея. Елементарна и крайно глупава заплаха е тази. ПП и ДБ ще се откажат от всяка своя претенция в момента, в който осъзнаят, че тя застрашава престоя им в управлението на страната. Ето, от последните словесни излияния на Кирил Петков разбрахме, че те вече се отказват от настояването си Денков непременно да стане външен министър. Така, де, няма заради някакъв Ники да застрашат управленския си комфорт.
Всъщност дали ще има предсрочни избори, не зависи нито от ПП-ДБ, нито дори от ГЕРБ-ДПС. Настоящата управленска коалиция беше създадена след специалното настояване на Посолството и това е единственият фактор, който може да реши колко време ще продължи съществуването ѝ. Тъкмо това е причината, поради която Денков и останалите прислужници на Посолството търпят несгодите на пътуване с влак до Киев и неуморно произнасят верноподанически антируски речи. Надеждата е началниците за пореден път да отбележат тяхното подмазваческо усърдие. Само че тук има един проблем, за който нашите управляващи, изглежда, не си дават сметка. Да, началниците използват васалите си, само че без никакво замисляне ги сменят в момента, в който преценят, че вече нямат нужда от тях. Така че колкото и да се напъват днешните български управляващи да изобразяват стопроцентов евроатлантизъм, нищо не им гарантира, че престоят им във властта ще продължи дълго. Зависимостта е по-скоро обратната – колкото по-послушен и изпълнителен си, толкова по-бързо те сменят.