Доц. Антоний Гълъбов в предсмъртния си анализ за ПИК и в. "Ретро": Кирил и Асен като Георги Димитров - заплахата им към Борисов е тежко нарушение на гражданските и политически права  

Анализ на предизборната обстановка у нас направи за в. "Ретро", където беше активен автор, политологът доц. Антоний Гълъбов, който си отиде от този свят преди два дни.

Публикуваме последния му коментар, направен часове преди внезапната му смърт:

Предизборната „пропаганда и агитация“ руши дълго и трудно постигани стандарти. Дори в началото на 90-те години, в периода на остра политическа конфронтация, само периферни политически субекти си позволяваха да заплашват опонентите си със затвор. През последните дни съпредседателите на ПП – Кирил Петков и Асен Василев, си позволиха много повече от това. Изглежда, че поставянето на въпроса за незаконния арест на Бойко Борисов в Евнропейския парламент, съчетано с резултатите от последните сондажи на електоралните нагласи, определи новия тон на кампанията, която водят бившите управляващи.

Международните наблюдатели на изборния процес у нас трябва да отбележат в доклада си рязкото влошаване на средата, което деградира демократичните стандарти за водене на предизборна кампания. В своето изявление пред Централния затвор Петков и Василев си позволиха няколко неща, които никой друг български политик не е правил от времето на Георги Димитров. Дори изявленията на Костадин Костадинов изглеждат по-умерени независимо от неговия добре познат стил.

На първо място – заплахата за затвор на лидера на партия опонент. Изявлението, че Борисов трябва да бъде депортиран в чужбина или може би изпратен в изгнание, а не само „пенсиониран“, представлява тежко нарушение не само на изборните стандарти, но и на граждански и политически права. След това поредната атака срещу съдебната власт като цяло и в частност срещу главния прокурор. Твърдението, че главният прокурор на републиката е причината да не може да бъде оставен в ареста лидерът на тогавашната опозиция, не е само опит да бъде оневинен Бойко Рашков, а и израз на непознаване и пълно неглижиране на българските закони.

Хлевоустото говорене срещу съдебната власт продължава и по отношение на КПКОНПИ и Офиса на Европейския прокурор. Ако декларациите на ПП са абсолютно недопустими по отношение на институциите на съдебната власт, то не по-малко недопустимо е и ангажирането на Европейската прокуратура като алтернатива на българската. България беше сред страните, подкрепили създаването на институцията на европейски прокурор. Европейската прокуратура е компетентна само по отношение на престъпления срещу финансовите интереси на Европейския съюз и още при създаването на институцията бе повече от ясно, че тя не може да има правомощия в държавите членки.

Тук не става въпрос само за дълбоко неразбиране. Много по-разрушително влияние оказва умишленото създаване на нереалистични очаквания в българското общество. Заявлението, че са налице 400 страници доказателства, които „уличават ГЕРБ“ в злоупотреби с европейски средства, обслужва примитивни реваншистки нагласи, но дълбоко противоречи както на правото, така и на европейските стандарти. Няма колективна вина, а индивидуалната вина се доказва пред съда. Всичко друго са празни приказки, които все повече тровят обществения климат у нас.

По отношение на Антикорупционната комисия изговорените с апломб и агресия приказки имат сходен разрушителен ефект. Умишлено се търси създаване на обществено настроение, което да прерасне в конкретни очаквания за политически мотивирано преследване чрез инструментариума на антикорупционните правила и процедури. Дори и да оставим настрана очевидния факт, че общественото мнение в момента не е фокусирано върху борбата с корупцията, само по себе си създаването на подобни очаквания противоречи на всички правила на демокрацията и правовата държава.

Истинският проблем е в липсата на ясно изразена гражданска реакция срещу подобен тип публично говорене. През последните две години то се превръща в рецидив. По време на митичните протести от лятото на 2020 г. като че ли никой не се възмути от разнасянето на ковчег и от бесилката пред сградата на Министерския съвет. Агресивното говорене и заплахите със затвор бяха банализирани, бяха превърнати в удобен заместител на липсващото политическо съдържание, без да предизвикат съществена реакция в публичното пространство. Насърчаването на реваншистки нагласи в обществото и откритата агресия срещу опонента се установиха трайно и като стил на поведение и публична реч и в Народното събрание. Като че ли нито политиците, нито журналистите или публичните фигури в България не си дават сметка за разрушителния ефект на този тип инструментална политическа агресия.

Нейните източници са в болните амбиции за власт, съчетани с дълбока неспособност да се разбере какво означава демократично управление и върховенство на закона в една модерна държава. Тази агресивна политическа неграмотност се налага като приемлив стил на поведение от страна на „новите политици“, които били „млади“ и изразявали политиката на новия век. Но нейното разрушително действие продължава да се разраства и ще има своите негативни последици далеч след края на поредните предсрочни избори.

Преди всичко след всичко изговорено публично възможностите за постигане на минимално необходимото политическо съгласие за съставянето на правителство в 48-то Народно събрание намаляват критично. Тази спирала на политическа агресия трябва да бъде спряна, ако не искаме да се озовем отново на предсрочни избори в края на февруари или началото на март 2023 г. Късно е да бъдат компенсирани липсващите първи седем, а най-вероятно – четиринадесет години от възпитанието и обучението на част от българските политици. Късно е и да преминат през ускорен курс за ограмотяване по теми като политика, държава и управление. Но все още има време българските граждани да излязат от мъглата, която се стеле в умовете на част от политическия ни елит, и да се опитат да направят своя свободен избор.

Насъскването на отделни групи една срещу друга няма да донесе успех на никого. Веднъж насърчена и разраснала се, тази агресия ще продължи да разрушава възможностите за постигане на каквото и да е съгласие не само около конкретна предизборна програма или платформа, а като цяло по отношение на отговора на един основен въпрос – защо продължаваме да живеем заедно? Може би защото не можем да се махнем всички заедно…

Агресията винаги е резултат от страх и усещане за безпомощност. Но когато става дума за политическа агресия (засега само вербална, но която заплашва да прерасне в политическо насилие, и то като предизборно обещание!), това не може повече да бъде толерирано. Българските граждани трябва да решат дали ще продължат да насърчават агресията, която трови обществената среда. По този път можем да стигнем само до открита конфронтация, а кризата да прерасне в сблъсък. Първата възможност да спрем всичко това е на 2 октомври 2022 г.