Когато по магазините нямаше готова храна  

Сега по магазините има всичко, в хипермаркетите е пълно с горещи витрини. Масово семействата пазаруват оттам, защото в напрегнатия живот домакините нямат време да готвят и избират лесния начин. А истината е, че масово се продават боклуци, с които най-нехайно храним и децата си, които вече не знаят що е то домашна кухня.

Едно време баба ми – известна кулинарка, не даваше нищо готово да влезе в къщата. Особено недолюбваше купешките сладки като т. нар. праскови. Те бяха символи на соцсладкарството – кръгли, слепени с конфитюр бисквити, боядисани в розово и жълто, с полепнали по тях кристали захар. Бяха ужасно безвкусни, но с тях масово се посрещаха гости на кафе.

Баба ми правеше истински произведения на изкуството – тестени, месни, торти, сладоледи. Няма да забравя вкуса на нейните палачинки и милинки, както и на млечната й каша. Да се купи пандишпанена торта от сладкарницата за рожден ден, за баба ми беше равносилно на позор.

При социализма много хора се връщаха в обедната почивка вкъщи, за да се нахранят. Но животът тогава не беше толкова напрегнат, а и много хора сега въобще нямат обедна почивка. Едно време да взимаш готова храна от стола с алуминиеви канчета на три реда, се смяташе за живот второ качество. Сега всички обядват вредни хамбургери от бърза закуска, а вечер на трапезата слагат манджи с неясен произход от топлия щанд в големия магазин. А по-богатите ядат главно в ресторанти.
 
 
Мария Спирова, Варна