Малко са хората с толкова трагична съдба като неговата.
Живял е само 34 години, като 9 от тях е прекарал в следствия, затвори и лагери.
На 21 години влиза в затвора като курсант в Морското училище Варна за разпространение на забранена литература и противодържавна дейност.
Излиза от затвора поради амнистия през 1937 година. Успява да се ожени за Кина Йорданова и да създаде сина си Недялко, след което 3 години прекарва далеч от къщи – интерниран в Кърджалийско и пратен в лагерите Еникьой, Кръсто поле, Гиген и Белене.
Завръща се в края на 1943 година и става командир на нелегалния партизански щаб в Бургас.
Осъждат го на смърт чрез обесване на рождения му ден 27 юли 1944 година.
Не са успели да изпълнят смъртната присъда и излиза на свобода на 8 септември, за да живее още само две години и половина.
Умъртвен е с една инжекция на 27 март 1947 година.
Устройват му грандиозно погребение и кръщават улица и кораб на негово име.
Само две години след това е обявен за народен враг и предател, отказал да проведе “революционна разправа с врага” след 9 септември 1944 г. и премахват името му от улицата и кораба.
Кина Йорданова – тогава 28-годишна, с двете си деца Недялко на 7 години и Чавдар на 4 месеца – храбро защити името му и не се отказа от него с цената на изключване от партията, безработица и мизерия.
Остана му цял живот вярна - цели 52 години след неговата смърт, когато се събраха заедно горе.
Реабилитираха Асен Йорданов през 1955 година, но тихомълком. После кръстиха отново кораба и улицата на неговото име.
След 10 ноември 1989 година новите демократи отново махнаха името му от тях.
Все още няма коментари