Малцина знаят, че ролята на хан Аспарух в киношедьовъра на Людмил Стайков от 1981 г. първоначално е била предвидена за самия Стефан Данаилов. Но съдбата се намесва и я получава младият Стойко Пеев, който по онова време е едва на 23 години и все още учи във ВИТИЗ. На 12 ноември големият актьор стана на 70, а образът на хан Аспарух остава най-разпознаваемият в кариерата му. За превъплъщението си той получава и престижната награда „Златна роза“.

Роденият в село Генерал Киселово Стойко Пеев първо завършва механотехникум във Варна, а след това е приет във ВИТИЗ в класа на проф. Атанас Михайлов. Още като студент започва да ходи на езда в конната база на Киноцентъра. След тренировките с колегите му се отбиват в кафенето. Един ден там влиза Соня Христова, втори режисьор на подготвяния филм за създателя на българската държава. Като разбира, че младежът учи актьорско майсторство и умее да язди, тя го кани на пробни снимки.

На следващия ден го обличат като прабългарин, поставят му мустаци и правят фотопроби. После Пеев заминава за Ленинград, където ВИТИЗ има творчески обмен с местния театрален институт. Само няколко дни по-късно го викат спешно обратно в София. Режисьорът Людмил Стайков е харесал снимките му. Преди това за главната роля е бил предвиден Стефан Данаилов, а за образа на хана се борили много актьори, някои дори търсели връзки и протекции. Стайков обаче посочва младия Пеев и му казва: „Стягай се, момче, след месец почваме да снимаме, ти ще играеш хан Аспарух“.

Следват месеци на тежка подготовка. Актьорът почти заживява в конната база, за да усъвършенства ездата. По време на снимките сменя около 15 коня. Един от тях, тригодишният жребец Регент, се изплашва от дрънченето на металната ризница и го хвърля на земята с жестока сила. По чудо Стойко е почти невредим. Снимките на мащабната продукция продължават цели 11 месеца. Екипът пътува и до Казахстан, където сред степите, камилите и юртите пресъздава света на прабългарите.
Не всички спомени от снимачната площадка са забавни. По време на една от бойните сцени каскадьор трябва да падне мъртъв от коня, но при рухването си изхвърля меча, така че острието удря Пеев точно над лявото око. Актьорът се хваща за лицето и няколко минути не смее да погледне какво е станало. „Не смеех да си разтворя шепата, да не се окаже окото ми в нея“, спомня си той. За щастие ударът попада в костта над окото и не го ослепява.

По време на тези тежки снимки го сполетява и огромна лична трагедия - сестра му е блъсната от автомобил и загива на място. Пеев напуска екипа само за около седмица, за да присъства на погребението, след което се връща на снимачната площадка. Филмът трябва да бъде завършен в срок, а младият актьор стиска зъби и продължава.
На екрана до него застават две от най-красивите актриси на българското кино - Ваня Цветкова като Пагане, в която ханът се влюбва, и Аня Пенчева като Ирнике, избрана за негова съпруга от Съвета на боилите. Последният снимачен ден е на 2 юни 1981 г.
Малко по-късно Стойко влиза в казармата, където старшината настоява да го остриже нула номер. Людмил Стайков обаче се намесва и заплашва, че няма да направи премиера на филма, ако актьорът бъде подстриган. Така на премиерата през октомври хан Аспарух се появява с коса.
След този филм Пеев остава свързан с престижния Военен театър, от чийто екип е важна част и където играе вече 45 години.
Сред силните му роли в киното е и Горан във „Време разделно“ отново на Людмил Стайков. Но за поколения българи той си остава младият владетел с доспехите, който повежда народа си към създаването на държавата.

Все още няма коментари