„Днепър” стряска левскарите навръх 7 ноември

1984 г. реално не е много по-различна от романа на Джордж Оруел, няма дори полъх на перестройка, гласност и подобни екстри. В тази обстановка българският „Левски” трябва да играе с „Днепър” от Днепропетровск в турнира за бившата КЕШ. Преди това отборът, воден от треньора Васил Методиев-Шпайдела, помита немския „Щутгарт” и е със самочувствие.

По това време „Левски” разполага с отличен тим. За мнозина левскари това е най-силната генерация в цялата история на клуба от „Герена”. На вратата е младият Борислав Михайлов. В отбрана застават други младоци от ”синята” школа - Николай Илиев и Красимир Коев. Там е и опитният десен бек Пламен Николов, а отляво на защитата помага Петър Петров. От старите пушки в „Левски” са останали Руси Гочев и Емил Спасов. В нападение голове търси таранът Мишо Вълчев, както и Петър Курдов. В първия тим са привлечени и най-обещаващите таланти от школата Божидар Искренов и Наско Сираков. Сред титулярите място има и за полузащитника Пламен Цветков, както и за хладнокръвния Емил Велев-Кокала. Първият мач в София е спечелен от българския шампион с 3:1. Головете за нашите бележат Велев, Вълчев и Сираков.

Реваншът е насрочен за 7 ноември - навръх честването на Великата октомврийска социалистическа революция. Двубоят не се играе в Днепропетровск, а в съседния град Кривой рог. По това време Днепропетровск се води затворен град за чужденци заради военната промишленост, която развива. Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов разпорежда „сините” да летят със самолета на МВР до Одеса. При кацането в черноморския град обаче левскарите са шашардисани. Българските пилоти отстъпват местата си на съветски - не се разрешават чужди погледи от пилотската кабина над съветска територия.

С приближаването на Кривой рог идва нова интересна команда, която българите трябва да изпълнят - да спуснат капаците на илюминаторите, за да не виждат нищо извън самолета. Същото се случва и в автобуса, който чака българите на пистата - той е със спуснати щори отвсякъде. В хотела историята се повтаря, което не се харесва никак на футболистите от България. Забранено им е да напускат хотела и на метър, а и нямат никаква видимост от стаите. Всичко е строго секретно. „Чувствахме се като заложници. Беше много неприятно, голям стрес. Все пак се шегувахме, че тези мужици няма как да ни бият и бяхме сигурни, че продължаваме напред”, спомня си Емо Спасов.

До 24-тата минута авансът от София е стопен. 2:0 с попадения на Олег Таран и Виктор Кузнецов. В 69-ата минута реферът от ГДР Зигфрид Киршен дава дузпа за гостите. Настава истинска какофония, но треньорът определя удара да бие Емо Спасов. „Предната година изпуснах и паднахме, не бях бил дузпа от тогава. Всички се изпокриха и Шпайдела определи мен. После разправяха, че нарочно са ни накарали да паднем заради датата, но в това няма нищо вярно. Ние там изобщо не знаехме къде се намираме”, признава днес Емо Спасов.