Знак от Левски вцепенил богомолците в столична черква  

Знамение се случило неотдавна в старинната столична черква „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, популярна с легендите, че там са костите на Левски. Вратата хлопнала и жената, продаваща свещите, останала навън заедно с няколко богомолци. Опитала се да отвори с ключ, но безуспешно. Дошли на помощ мъже, пробвали да извадят вратата от пантите, но отново без резултат. Сякаш Мирликийският чудотворец бил решил да не пуска никого в този ден. Църквата на столичната улица „Цар Калоян“ е известна с преданията, че под стълбището ѝ се намира гробът на Апостола на свободата Васил Левски.

Този февруари се навършват 151 години от обесването на националния герой, но мястото на гроба му все още остава неизвестно. Предполага се, че след като Левски е свален от бесилото, е погребан в някой от християнските храмове в близост.

„Някаква ясновидка била казала, че костите на Левски са тук, в „Св. Николай“. Лежал под стълбището със сключени ръце и кръст в ръцете“, разказват софиянки. По думите им тази легенда тръгнала сред хората преди около 10-ина години и оттогава малката черква се радва на голяма популярност. Самият храм се намира под козирката на хотел „Рила“.

При строителството на хотела бил направен голям изкоп, почти до стълбището на храма. Тогава обаче кости не е известно да са откривани. Друг вариант реди те да са потулени набързо, за да не засенчи нищо застрояването на центъра на столицата.

Именно това се оказва голям проблем и при друг храм – „Света Петка Самарджийска“ в подлеза на ЦУМ. Там също се дирят мощите на революционера, считан от народа за светец. През 50-те години на миналия век църквата се оказва трън в очите на комунистическия режим. При масираното строителство храмът попада точно в Бермудския триъгълник, който трябвало да описват монолитните сгради на Партийния дом, Министерския съвет и президентството, тогава в процес на строеж. Т. нар. ларго на властта било доста по-важно от някакъв християнски храм, който така или иначе влизал в разрез с идеологическата доктрина за живот без Бог. Така съгласно разпореждане на Министерския съвет от 7 май 1956 г. църквата „Света Петка Самарджийска“ е трябвало да се събори. Археолозите успяват набързо да я датират от XI век. Скоро обаче се оказва, че под нея лежи много стара римска гробница, която е от IV столетие след Христа.

При последните проучвателни работи на обекта в близост до олтара излиза гроб, записан в документите под инвентарен номер 95. Според разказите на очевидци в него е имало череп, който лежал в близост и на едно ниво с основата на олтарния камък. Подколенните кости пък са се намирали в ниша в една от стените. Находката е фотографирана чинно, а после костите събрани в кашон и пренесени в Националния археологически музей.

Междувременно плъзнала мълвата, че е открит гробът на Васил Левски и костите му, но по нареждане на върхушката от БКП тялото било скрито, за да не засенчи култа към партията майка. Дни по рано вече е минал Априлският пленум, на който Тодор Живков опитва да вземе цялата власт – Вълко Червенков е критикуван за създаване на култ към личността, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов.

В започналата ожесточена дискусия учени и интелектуалци се разделят на два лагера – единият, защитаващ позицията, че това са костите на Дякон Левски, а другият – яростно оборващ я.

Професорът от Духовната академия Христо Гяуров е сред първите изказали предположение, че тъкмо това е гробът на Левски. Шефовете на самите разкопки проф. Михайлов и арх. Бобчев също са на различни мнения. Проф. Стамен Михайлов е убеден, че скелетът не може да е на Левски, защото е от по-стара епоха.

Междувременно едно интересно сведение се открива в публикация в списание „Мир“. В броя му от 6 март 1937 г. баба Мария поп Павлова, която е жена на Ботевия четник Илия Джагаров, разказва следното:

„Тялото на Апостола е било погребано от поп Тодор много близо до бесилката. През нощта по-рано гробът е бил откопан от тогавашния клисар при днешната църква „Света Парашкева“ („Света Петка Самарджийска“) на улица „Мария Луиза“ и погребано в олтара на същата църква. Този подвиг е бил извършен от Христо Хамбаров-Гъската, който е бил във връзка с членовете на Софийския революционен комитет“.

Приживе писателят Николай Хайтов също е убеден, че Васил Левски е погребан именно в църквата „Света Петка Самарджийска“. През 2012 г. там бе поставена мемориална плоча, указваща гроба на Левски, зад стената на храмовия олтар. Според автора на „Диви разкази“ Васил Левски е бил погребан първо в гробището за престъпници, но е изровен оттам тайно и после е повторно погребан и опят по християнските канони в черквата „Св. Петка“ в днешното ларго на властта.

Апостола на свободата Васил Левски е обесен, както е известно, на 18 февруари 1873 г. (нов стил) в София, на мястото, където се въздига сега неговият паметник. Обесването е станало публично, погребването му – също, и въпреки това нито гробът, нито костите му са могли да бъдат открити, когато е било решено да бъдат положени в основите на строящия се паметник. Оттогава възникват и споровете за неговия гроб.