Американската политика в НАТО изживя себе си, време ли е САЩ да преосмислят ролята си в света и сериозно да се замислят за излизането си от Алианса, пита Галън Карпентър в National Interest.Първо, този баланс на силите, установен след Втората световна война, сега не съществува. САЩ бяха уверени, че тяхната ръководна роля в световната политика ще бъде необходима в продължение на много години.
Европейските страни обаче отдавна престанаха да бъдат група деморализирани и изтощени от войната безпризорници и сега всяка от тях е напълно способна да се справи със собствените си проблеми самостоятелно, отбелязва изданието.
Второ, в момента на създаването си Алиансът се схващаше като инструмент за сътрудничество с ключови играчи от европейската политика. Никой не говореше, че НАТО постоянно ще се разширява. След разпадането на СССР американските ръководители започнаха да настояват за включването в състава на Алианса Централна и Източна Европа. Те приемаха нови съюзници, без да се замислят, сякаш става дума за добавяне на нови приятели в социалната мрежа.
Член 5 на Устава на НАТО обаче съществено усложни ситуацията. Според него нападението спрямо един член на Алианса трябва да се разглежда като нападение над всички. В резултат САЩ могат да бъдат въвлечени във въоръжен конфликт, който няма никакво отношение към тях, пише Карпентър.
Абсурдността на НАТО достигна апогея си през февруари 2016 г., когато Алиансът при активната подкрепа на Вашингтон прие в редовете си Черна гора. Както и в случая с Балтика, Вашингтон тръгна по лъжлив път, поставяйки не само своята репутация, но и сигурността на САЩ – нарастването на американските сили на западните рубежи на Русия довежда до влошаване на отношенията с Москва, твърди изданието.
„Възниква впечатление, че поддръжниците на НАТО не осъзнават значението на промените в международната подготовка. Американската политика в НАТО все не преминава и най-елементарната проверка за целесъобразност и дееспособност. Отдавна е време да се извърши всестранен анализ на тази политика, разглеждайки и най-кардиналния въпрос: излизане на САЩ от алианса” – обобщава Галън Карпентър.
Превод и редакция: БЛИЦ
Европейските страни обаче отдавна престанаха да бъдат група деморализирани и изтощени от войната безпризорници и сега всяка от тях е напълно способна да се справи със собствените си проблеми самостоятелно, отбелязва изданието.
Второ, в момента на създаването си Алиансът се схващаше като инструмент за сътрудничество с ключови играчи от европейската политика. Никой не говореше, че НАТО постоянно ще се разширява. След разпадането на СССР американските ръководители започнаха да настояват за включването в състава на Алианса Централна и Източна Европа. Те приемаха нови съюзници, без да се замислят, сякаш става дума за добавяне на нови приятели в социалната мрежа.
Член 5 на Устава на НАТО обаче съществено усложни ситуацията. Според него нападението спрямо един член на Алианса трябва да се разглежда като нападение над всички. В резултат САЩ могат да бъдат въвлечени във въоръжен конфликт, който няма никакво отношение към тях, пише Карпентър.
Абсурдността на НАТО достигна апогея си през февруари 2016 г., когато Алиансът при активната подкрепа на Вашингтон прие в редовете си Черна гора. Както и в случая с Балтика, Вашингтон тръгна по лъжлив път, поставяйки не само своята репутация, но и сигурността на САЩ – нарастването на американските сили на западните рубежи на Русия довежда до влошаване на отношенията с Москва, твърди изданието.
„Възниква впечатление, че поддръжниците на НАТО не осъзнават значението на промените в международната подготовка. Американската политика в НАТО все не преминава и най-елементарната проверка за целесъобразност и дееспособност. Отдавна е време да се извърши всестранен анализ на тази политика, разглеждайки и най-кардиналния въпрос: излизане на САЩ от алианса” – обобщава Галън Карпентър.
Превод и редакция: БЛИЦ
Все още няма коментари