Гледам „Гласът на България“, защото ги няма Рачков и Зуека

Гледам „Гласът на България”, а нещо ме гложди. Абе, по-хубаво е от „Като две капки вода”, ама защо… И се плеснах по челото: ами да, ясно защо. Защото ги няма натрапчивите водещи Рачков и Зуека. Двамата прекаляват с приятелството си с продуцента и стават досадни с кръчмарския си хумор!

Нивото на техните смешки е това! Халваджиян мълчи, за да не ги ядоса и да не го напуснат, и те нахално се натрапват и обземат цялото внимание. И в центъра на предаването не са актьорите и певците, а двамата жалки смешници!

Затова „Гласът на България“ повече ми допада. Защото ги няма тези двама досадници. А те няма да са такива, ако продуцентът е на място и ги сложи там, където им е мястото! Това предаване не се прави, за да гледам истеричните смешки на Рачков (най-вече той е досаден) и Зуека, а да се наслаждавам на артистичните превъплъщения на участниците.

Всъщност и с „Гласът на България” човек може да се посмее, защото зрителите не знаят, че предаванията са на запис. Затова клатят глава и цъкат с език: „Ей, тази Камелия как може да ходи с една рокля месец и половина, бе, няма ли друга дрешка?”. Кой да се сети, че за ден записвали седем предавания едновременно.
 
 
Стефан С., Габрово