Нямаме пари за топло през зимата  

Заради ниските заплати, които получават, почти три милиона души в Европейския съюз не могат да си позволят да отопляват домовете си, въпреки че работят. Това показва анализ на данни от Евростат на Европейския институт на профсъюзите, оповестен от Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). Анализът е публикуван на интернет страницата на КНСБ. Той е направен на фона на покачващите се цени на енергията в Европа.

В началото на есента и в навечерието на зимата 15 процента от работещите бедни в Европа няма да могат да включат отопление. Този процент се равнява на 2 713 578 души в цяла Европа, предупреждават от ЕКП.

През последното десетилетие ситуацията се е влошила в десетина държави членки на ЕС, а сега рязкото покачване на цените на електроенергията в Европа рискува да доведе до енергийна бедност още повече работещи, прогнозират от ЕКП.

Данните сочат, че България е на второ място в списъка с най-висок процент на работещите бедни, които не могат да си позволят отопление. Подредбата е следната: Кипър – 45,6 на сто (14 398 работещи), България – 42,8 на сто (129 990 работещи), Литва – 34,5 на сто (35 371 работещи), Португалия – 30,6 на сто (157 612 работещи), Гърция – 28,7 на сто (122 323 работещи), Италия – 26,1 на сто (833 311 работещи).

Повишаването на цените на енергията прави решителните действия на ЕС по отношение на заплатите още по-неотложни, казват от ЕКП. Конфедерацията призовава Европейския парламент да предпази работниците от енергийна бедност, като въведе „праг на достойнство“ в проекта на директива за минималните работни заплати. Той ще гарантира, че законоустановените минимални заплати осигуряват достоен стандарт на живот. За целта те не могат да са по-малко от 60 на сто от националната медианна брутна заплата и 50 на сто от националната средна брутна работна заплата. Ако този двоен праг бъде въведен, това ще позволи ръст на заплатите на над 24 милиона души в ЕС.

В настоящия вид на проекта за директива на ЕС този двоен праг не фигурира и така ситуацията няма да се промени. Необходими са изменения, за да бъде въведен и за да се увеличи и броят на работниците, обхванати от колективно договаряне в цяла Европа, което е най-добрият начин за постигане на действително справедливо заплащане, казват от ЕКП.

„В Европа има милиони нископлатени работници, които трябва да избират между това да отопляват дома си, да хранят добре семейството си или да плащат наема, въпреки че работят на пълен работен ден. Това е неприемливо и отхвърля целия смисъл на минималната работна заплата“, коментира заместник генералният секретар на ЕКП Естер Линч.

Научният секретар в Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Росица Макелова каза за БТА през юли, че тези, които ползват парно и централно подгряване на топлата вода, ще изпитат най-сериозни затруднения в началото на отоплителния сезон. Тя цитира статистиката, че през 2020 г. близо 28 на сто от населението се ограничава при отоплението на своето жилището.

Спрямо данните от изследванията на ИССИ за издръжката на живота все още шест от 10 домакинства в страната не разполагат с необходимите средства за осигуряване на нормален жизнен стандарт. През 2020 г. над 1,6 млн. българи, или 23,8 процента от населението, са под прага на бедност.

КНСБ настоява минималната заплата догодина да е поне 760 лева.

В меморандума на КНСБ за социално-икономическото развитие на България 2021-2025 г. е заложено искане за ускорен ръст на заплатите – средногодишно с 12,5 на сто, като предимствено нараства минималната работна заплата – средногодишно със 17,5 на сто. За 2022 г. това означава 764 лева минимална работна заплата и средна – 1729 лева. От синдиката ще настояват това да бъде заложено в бюджета за 2022 г.