Как се срещнах с Вълко Червенков след Априлския пленум  

Пленумът на ЦК на БКП от 2 до 6 април 1956 г., останал в българската история с името Априлски пленум, по доклад на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков осъжда култа към личността на Вълко Червенков. Пленумът взема решение Червенков да бъде освободен от поста министър-председател на България. Назначен бе за заместник-председател на Министерския съвет и министър на обединеното Министерство на просветата и културата.

По това време аз бях околийски училищен инспектор в град Никопол. Училищните инспектори тогава ги назначаваше министърът на народната просвета, след като издържиш предвидения за целта изпит. В края на месец август 1956 г. в София се проведе национално съвещание по образованието, на което присъствахме всички околийски и окръжни училищни инспектори от цялата страна. Съвещанието се проведе в 272-ра аудитория на Софийския университет. Дотогава не бях виждал и слушал лично Вълко Червенков. Затова отидох по-рано в аудиторията и седнах на първия ред, за да го виждам добре и да не изпусна нито една негова дума. Малко преди 10 ч. Вълко Червенков влезе усмихнат, придружен от проф. Асен Кисилинчев, заместник-министър на просветата по учебната част. Посрещнахме ги с ръкопляскания. Вълко Червенков откри съвещанието и даде думата на проф. Кисилинчев да изнесе доклад за резултатите от учебната 1955/56 година. След това Червенков седна масата и тихичко каза на професора: „Давай! Форца! Форца!”.

След прочитане на доклада и последвалите разисквания по него, в които и аз взех участие, Вълко Червенков произнесе слово, написано от другиго. В словото си очерта задачите за новата учебна година. Беше добър оратор и всички го изслушахме с голямо внимание.
 
 
Ангел Ангелов, Габрово