Стародавна традиция е в балканското селце Железна – на хвърлей разстояние от Чипровци – песни да огласят простора. И тези песни се предават от баби на дъщери и снахи, от тях на следовниците в семействата и родовете. Забелязал съм, че тук българският дух носи своите превратности, изтънявал е някога, възраждал се и оцелял през времената. Предания и легенди се носят от уста на уста. Така е и с песните, и с хората.
В с. Железна пееха старите хора, играеха нашите си северняшки хора и така до ден днешен. Един духовен стожер, съхранил фолклорното наследство в селото, е певческата група за автентичен фолклор при читалище „Христо Ботев”, която води началото си от 1950 г., разказва ми дългогодишната ръководителка и певица в групата Цветана Митова. Много са жените, от които се учехме, предаваха ни стари народни песни. Едни от тях - Вита Превалска, Века Божкова, Мария Петкова, Свиленка Арсова - излизаха на сцената на празнични дни и пееха наследените песни. Бяха народни певици, но останаха незабелязани. По-младите поемахме песните им и продължихме с помощта на специалисти да създадем колектив. Много грижи за състава полагаше Ценко Младенов, дългогодишен кмет и председател на читалището. Където и да бяхме на прегледи на народната песен, на изяви в общината и държавата, той винаги ни съпровождаше.
Несъмнено,
за да я има тази спойка между поколенията,
определен дял се пада на Цветана Митова. Колко жар вложи тя и благодарение на чувството й за историчност публиката още помни ентусиазма на първите участнички Костадина Славчова, Вита Милкова, Донка Йорданова, Венета Заркова, Йорданка Лилова, Мария Иванова, Ирза Младенова и Валентина Гогова, идвайки на репетициите. Възрастта и времето си казват думата и затова своя талант отдават Ана Върбанова, Ана Сандова, Снежана Кирова, Волга Петкова, Анжелина Димитрова, Здравка Маркова, Радка Иванова и още, и още. Ръководител на състава става Илия Пунчев, а акордеонисти - Върбан Начков и Милчо Тодоров. Благодарение на тях групата разучи автентични песни, с които на фолклорния събор от „Тимок до Искър” през 1967 г. завоюва награда. А на IV републикански фестивал през 1974 г. съставът бе отличен със златен медал.
Цветана Митова отлично си спомня как в резултат на усилената подготовка през 1986 г. на събора на народното творчество „Копривщица’86” певческата група отново се завърна със златен медал. Радват се железничани за успехите на състава, чиято популярност расте. Идват поканите за участие на тържества в общината и извън нея, та дори и в столицата.
Скътала съм в съзнанието си оценката на фолклориста проф. Тодор Ив. Живков: „Богат е северняшкият фолклор, той е култура, която трябва да се съхранява и предава от поколение на поколение. И вие го правите отлично!”.
Чудати са железничанските певици
Сега съставът пее песни весели и закачливи, за влюбени, за празници, но и тъжни, за преживени несгоди, за робските години и за славни юнаци. Те са едно от вечните неща, които е сътворило населението на Чипровския край. Затова повечето от тях влизат в репертоара и на съставите от Чипровци, Превала и другите селища на общината.
Тръпне сърцето на Цветана Митова, виждайки как формацията впечатлява със своите песни, но и радва окото с великолепната си носия от сукна, престилки и красиви копринени забрадки. Сукманите са украсени със златни и сребърни нишки. Престилките с чудни фигури, а символиката им все още не е разгадана. С тези старинни фигури от дървета и птици, зелки и корони те изтъкават килими и украсяват домовете си, подаряват ги на синове, дъщери и внуци, заедно с обичта към народните песни. А хората им са буйни и бързи, като бързеите на водите по доловете, преминаващи през селото и река Огоста.
Юлий ЙОРДАНОВ
Все още няма коментари