“Коронованият ангел на България”, така са я наричали в световната преса, а у нас народът я има за “майката на фронтоваците”. Тя е несправедливо забравена, а на тази ренесансова личност България винаги трябва да дължи памет, дълбока почит и непресекваща признателност. Вековната традиция на нашата държавност не помни друг случай, в който до рамото на българския цар да е седяла толкова достойна жена, заслужила с делата си не само възхищението на цяла Европа, но и правото да носи като фамилия името на своя народ - царица Елеонора Българска.
Като втора съпруга на овдовелия Фердинанд всичко, което се очаквало от нея, било да се грижи за децата му, родени от покойната Мария Луиза Пармска - престолонаследникът княз Борис, княз Кирил, княгините Евдокия и Надежда, - и чрез личен пример да приучи младото българско общество към състрадание, милосърдие и дарителство.
За сватбен подарък на новата владетелка българският народ събира солидната сума от 150 000 лева. Министерският съвет ги предоставя на младоженката, но още следващата година тя ги влага в изграждане на санаториума за белодробно болни деца край Варна, построен по нейно настояване в национален български стил.
Ако е истина, че името на човека направлява живота му, царицата е прекарала целия си живот в мир със съдбата - “елеос” на старогръцки означава състрадание. За 9 години в България от мащеха на царските сираци Елеонора се превръща в Майката на отечеството.
Тази царица организира курсове за милосърдни сестри и самата отива на фронта като милосърдна сестра. Благодарение на неуморната й работа на фронтовата линия
българските войници й казват “белия ангел с червения кръст”
Тя подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска придава нов смисъл на Българския червен кръст.
За нея Нейно Императорско Височество Мария Павловна Романова казва: “Фердинанд се ожени за Елеонора, а Елеонора се омъжи за България”. Любовта на българския народ към необикновената царица е безкрайна. За нея народният поет Иван Вазов пише: “Жена венценосна, сестра милосърдна, сестра на героите из боя жестоки, Царице, ти любов си победна, душа, изтъкана от чувства високи”.
А според поета Кирил Христов не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото на царица Елеонора. До 1944 г. войници, оцелели благодарение на грижите й и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба й.
Царица Елеонора е единствената жена, носителка на военния орден “За храброст” (IV степен). Затова в историята ни остава като Царицата воин. Тя не била нито млада, нито особено красива. Но е естествена в своята царственост и изглежда непостижима за всяко друго чувство, освен възхищение. Благодарение на нея оцелява от събаряне уникалната Боянска черква.
През 1913-а името на царица Елеонора, а чрез нея и името на страната ни гърми по света
Нейният международен апел за помощ на унизената й родина и на бежанците от Македония и Тракия трогва хиляди хора. Европа се прекланя пред делото на царицата - воин и самарянка. В Париж и Виена се прожектират филми за войната, за България и за Елеонора. Достолепни професори стават на крака и крият сълзите си в батистени кърпички.
Трепва сърцето дори на далечна Америка. Президент Рузвелт се обръща към нацията: “Да се притечем на помощ на един достоен за внимание и уважение народ, какъвто е българският. На другия край на света, през един океан и континент се намира един почернен и опустошен от войната народ. Един малък народ, който даде 44 000 от най-храбрите си синове жертва на бойните полета и 100 000 ранени и безпомощни в болниците. Един миролюбив народ, който през вековете е устоял на мохамеданските огнени вълни, днес е обезлюден от усилните си борби. Това е България. Нейната Царица и народ апелират към американците да им се притекат на помощ. Европа бе спасена за втори път от тоя малък народ. Борбата беше успешна, но нанесе ужасни жертви. Да помогнем на тоя народ, който се бори срещу общия враг на християнската цивилизация, жертвайки се да задържи мохамеданските орди в Мала Азия” (New York American, Ню Йорк, 21 януари 1914 г.).
Името на царица Елеонора е трайно свързано с поредица от социални начинания у нас, включително с основаването на самарянското движение, а също с изключителната й духовна и материална подкрепа за някогашното “Българско дружество Червен кръст”.
Българските колонии събират и изпращат парични помощи. Младата цигуларка Недялка Симеонова дава там благотворителни концерти в помощ на сираците от войните. В Чикаго жени от дамския комитет в помощ на пострадалите българи изпращат телеграма:
“Елате ваше величество точка чакаме ви с отворени обятия точка донесете ни великата доброта на сърцето си и семена от здравец...”
През 1915 г. царица Елеонора е поканена от президента Уилсън да посети Съединените щати. За пръв път коронована особа от Стария континент е уважена с подобно внимание. Царицата вече е болна и презокеанското пътуване, както и големите разстояния в Новия свят могат да й костват живота. “Не ме е страх. Нося си пълна торбичка с обезболяващи хапчета - казва тя на сестра си. - Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата световна сила. И тя проявява интерес към нас. Точно сега, когато европейските сили ни смятат за агресор... когато сме разгромени и объркани. Повярвай ми, човек трябва да живее заради онова, което може да вземе със себе си на оня свят...”
На път за Хамбург, откъдето трябвало да вземе парахода за Ню Йорк, царица Елеонора усеща влошаване на състоянието си и постъпва в клиника. След три операции - оказали се напълно безсмислени - тя се решава на четвърта. Но вече е написала завещанието си. През лятото на 1917 г. царицата се връща в България, за да издъхне на 12 септември в килията на манастира “Свети Димитър” край двореца Евксиноград.
д-р инж. Андон Дончев, дописен член на БАНИ, и Поли БОЯНОВА
Все още няма коментари