Ако днес беше жива, Людмила Живкова щеше да навърши 75 години. За едни тя е „бялата лястовица на Политбюро”, която направи чудеса за българската култура, която изведе българското историческо наследство зад граница и провокира мнозина световни културни деятели да посетят народната ни република, въпреки това, си отиде от този свят някак недооценена и неразбрана. За други е просто странна персона, чийто живот е обвит в мистерия.
Принцесата на народа е сред малкото действителни строители на съвременна България. Никога не е била ортодоксален комунист. Винаги е била "ужасното дете" на строя. Като всеки интелектуалец Людмила е наясно, че културата ни е продукт номер едно за износ по първо и второ направление. По света я приемат като равна - заради космополитизма и визионерството на проектите й, заради експозицията с тракийското съкровище, показвана в десетки страни, заради желязната й отдаденост на каузата да рекламира родината.
Някои от нейните идеи за развитието на държавата ни плашат номенклатурата - в София и Москва. Людмила неспирно и фанатично работи за отварянето на България към света. Тодор Живков лаконично признава, че са го притискали да й окаже влияние, да стопира нейната динамика. Брежнев му намеква, че трябва да укроти дъщеря си. Но има и личности, които отлично разбират Людмила. Георги Йорданов разказва, че тогавашният министър на културата в Съветския съюз Пьотър Демичев е плакал за първата дама при посещението си у нас след гибелта й.
Ако Горбачов направи Перестройката в СССР, то Людмила Живкова направи Перестройката в България. Интелигенцията от втората половина на миналото столетие и до днес я споменава с добро - заради десетките събития, продуцирани от нея: от "Знаме на мира" до гастрола на първото копие от "Джокондата" на Леонардо.
И днес всякакви “изследователи” на живота на Людмила Живкова обръщат повече внимание на “мистичната” й смърт, отколкото на достиженията й. Те сякаш забравят думите на Ванга, че “Людмила нямаше писана смърт”.
Истина е, причините за смъртта й се крият и до днес, а официалното съобщение е лаконично, не казва нищо и е с фалшива дата и час на смъртта: “В последно време в резултат на голямо пренапрежение здравословното състояние на др. Людмила Живкова бе влошено - гласи комюникето. - Предприетите мерки за възстановяване на здравето я доведоха до бързо подобрение. На 20 юли обаче състоянието й отново рязко се влоши в резултат на внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки, необратими разстройства на дишането и кръвообращението. Смъртта настъпи в 2 часа на 21 юли 1981 г.". Истина е и че Ванга не разкрива причините: “Все ме питате, разпитвате. Аз няма да ви кажа. Историята ще ви каже. От историята нищо не може да се скрие. Людмила имаше големи качества. Ако беше останала жива, много неща нямаше да бъдат така, както са сега. Тя щеше да направи чудеса, ако не беше умряла.” Но за дъщеря й Евгения Живкова нещата стоят така: “Няма никаква мистерия нито около нейната смърт, нито въобще около нейния живот.” Все пак нейните близки приятели я смятат за убита. В книгата си "Людмила" пък един от най-добрите й приятели - Богомил Райнов, смята, че тя просто е напуснала обезсилена този свят...
Спиралата – синоним на развитие
Людмила Живкова публично показва своите уклони към източния мистицизъм, което е твърде общо казано. През 1979 г. излиза статията й “Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието”, а сборникът й “За усъвършенствуване на човека и обществото” е просмукан с източна мисъл. “Философски тя имаше за емблема не кръга, а спиралата – пише Пантелей Зарев. - По кръга нещата се повтарят, по спиралата те се извисяват и вървят нагоре. Ето защо спиралата бе нейният символ за човешкото, паметта за изминат път, подвижната точка при възхода нагоре.” Основният постулат на Бялото братство е за постепенното възходящо развитие в спирала - от раждане към смърт, всъщност затваряне и развитие на еволюцията. Дори ако се застане пред главния вход на НДК, строен от Людмила Живкова, и погледът се отправи вляво и вдясно, той ще открие два черни барелефа, които се състоят само от една стилизирана спирала. В левия се вижда годината 681, а в дясно - 1981 - т.е. 1300 години от спираловидното рзвитие на България. (Днес тези барелефи са скрити от рекламни пана - б.а.)
Людмила е свързвала миналото, настоящето и бъдещето във велико триединство. За нея това е било синтез на върха, до който е достигнала тогавашна България и народът й –“дръзновение, носено от силата на вечния огнен стремеж”.
Посланика ни през 80-те в Мексико Богомил Герасимов твърди, че Людмила Живкова е била Агни Йога, а Агни е индуисткото божество на огъня. “Мила обичаше страстно огъня – пише и Любомир Левчев, - обичаше неговата пречистваща сила, неговата опасна красота. Обичаше го по прометеевски, за нея той беше символ на духовния живот и знак на вечния стремеж към съвършенство. В нейните най-зрели слова, тази дума се среща често.” Агни Йога е религията на Бялото братство, създадено от Елена Блаватска, Елена Рьорих и Николай Рьорих. Към него принадлежи близкият приятел на Живкова, писателят Богомил Райнов, описващ тази религия в книгата си “Тайното учение”.
Между 17 и 27 март 1981 г. Людмила е на поредно посещение в Индия по покана на Индира Ганди. Там посещава градовете на махатмите Лакнау, Мадрас, Аоровил, Понтичери. В “Тайното учение” и в Бялото братство на Петър Дънов стои обща идея – за един Велик разумен център, който управлява света. Алберт Айнщайн, създал "Теорията на относителността", пише: "Цял свят почита мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България". Ванга казва: "Всички религии един ден ще изчезнат! Ще остане само учението на Бялото братство. Като бял цвят то ще покрие Земята и благодарение на него хората ще се спасят.” Десет години, от 1970 до смъртта на Людмила, двете са много близки. Ванга я нарича “щерка”, пише "24 нюз".